звучна, звучно, мн. звучни, прил. 1.
Който се състои от
чисти и ясни звукове;
приятен, звънък.
Звучен глас. Звучно име. 2. Който издава чист и силен звук: звънък. Звучна целувка. 3. Прен. Който е изразителен, впечатляващ, експресивен. Звучна псувня. Звучна реч. // същ. звучност, звучността, ж. • Звучна съгласна. Съгласен звук, при учленяването на който гръклянът трепти.