буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето |
иглолечение - само ед. Метод за лечение, при който в специални точки на тялото се забиват игли; акупунктура. |
иглолистен - иглолистна, иглолистно, мн. иглолистни, прил. За храст или дърво — който има листа с форма на игли. Смърчът и елата са иглолистни ... |
иглотерапия - само ед. Иглолечение. |
иглу - само ед. Ледена къща у канадските ескимоси. |
игнорирам - игнорираш, несв. и св.; какво/кого. Не зачитам; изключвам, не се съобразявам, пренебрегвам. Игнорирам факти. Игнорират го като спе... |
иго - само ед. Робство, гнет. Турско иго. |
игра - мн. игри, ж. 1. Занимание за развлечение и забавление. Детски игри. Игра на карти. 2. Спортно занимание с определени правила. Игра... |
игрален - игрална, игрално, мн. игрални, прил. Който се отнася до игра (в 1, 2, 4, 6 и 7 знач.). Игрална зала. Игрално поле. • Игрален филм.... |
играч - мн. играчи, м. 1. Участник в игра, в отбор. Тази игра е с осем играчи. Играчите излизат на стадиона. 2. Участник в танц, в хоро, ч... |
играчка - мн. играчки, ж. Жена играч. |
играя - играеш, мин. св. играх, мин. прич. играл, несв. 1. Занимавам се за развлечение с игра (в 1 и 2 знач.). Играя на гоненица. Играя на... |
игрек - само ед.1. Наименование на предпоследната буква в латинската азбука.2. В математиката - един от знаковете за неизвестна величина. ... |
игрив - игрива, игриво, мн. игриви, прил. 1. Който е жизнерадостен, жив, подвижен, закачлив; бърз, изменчив. Игриви деца. Игриво котенце. ... |
игрище - мн. игрища, ср. Оградено, снабдено със съоръжения място за спортна игра. Игрище за волейбол. |
игрословие - само ед. Игра на думи; каламбур. |
игрословица - мн. игрословици, ж. Игра за развлечение, при която в празни квадратчета се изписват определени думи. |
игуана - мн. игуани, ж. Голям гущер с назъбен гребен на опашката, който живее в Централна и Южна Америка. |
игумен - мн. игумени, м. Управител на мъжки православен манастир. |
игуменка - мн. игуменки, ж. Управителка на девически православен манастир. |
ида - идеш, мин. св. няма, мин. прич. няма, несв. 1. Идвам (в 1, 2, 3 и 4 знач.). 2. Разг. Отивам някъде. Ще ида до магазина за хляб. — ... |
идалго - само ед. Испански благородник. |
идвам - идваш, несв. и дойда, св. 1. Движа се към мястото или пристигам на мястото, където е лицето, което говори. Когато я срещнах, идваш... |
идеал - мн. идеали, (два) идеала, м. 1. Висша цел, стремление. Идеалите на човечеството. Музиката е негов идеал. 2. Само ед. Образец, въпл... |
идеален - идеална, идеално, мн. идеални, прил. 1. Който съответства на идеала; възвишен. Идеална красота. Идеална любов. 2. Който е образцов... |
идеализация - само ед. Представяне в съвършен, нереален вид; идеализиране. Идеализация на героите в киното. |
идеализирам - идеализираш, несв. и св.каквоко-го. Представям в по-добра светлина, отколкото е в действителност. Идеализирам героите в романа. Ид... |
идеализъм - само ед. 1. Философско направление, което приема за основа на съществуването съзнанието. 2. Служене за идеи, а не за материални об... |
идеалист - мн. идеалисти, м. 1. Последовател на идеализма като философско направление. 2. Човек, склонен да идеализира действителността; мечт... |
идеалистка - мн. идеалистки, ж. Жена идеалист. |
идеен - идейна, идейно, мн. идейни, прил. 1. Който е свързан с идея или идеология. Идейни различия. Идейни спорове. 2. Който служи на идея... |
иден - идна, идно, мн. идни, прил. Който идва, следващ. Идни поколения. |
идентификация - само ед. Установяване на еднаквост, тъждественост със/между предмети, лица; идентифициране. Идентификация на трупа. |
идентифицирам - идентифицираш, несв. и св.; какво/кого. Правя идентификация; установявам еднаквост, тъждество. |
идентичен - идентична, идентично, мн. идентични, прил. Еднакъв, тъждествен. // същ. идентичност, идентичността, ж. |
идеограма - мн. идеограми, ж. Спец. 1. Писмен знак, изобразяващ предмет и означаващ понятие. 2. Графически символ. |
идеография - само ед. Писмо с идеограми. |
идеолог - мн. идеолози, м. Създател, изразител или защитник на идеология. Идеолог на революцията. |
идеология - само ед. Система от възгледи и идеи, характерни за социална група, класа, политическа партия и др. Идеологията на християнството. ... |
идея - мн. идеи, ж. 1. Представа, отразяваща действителността в съзнанието на човека и изразяваща отношението му към обкръжаващия го свят... |
идилия - мн. идилии, ж. 1. Литературно произведение, в което е изобразен идеализирано животът на обикновени хора сред природата. 2. Прен. И... |