| буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| зор - само ед. Разг. 1. Трудност, напрежение. Голям зор беше, докато свършим книгата. 2. Насилие; настояване. Давам му зор да свърши раб... |
| зора - само ед. 1. Първата светлина преди изгрев слънце. Зората изгрява. 2. Времето на разсъмване. 3. Прен. Съвсем в началото на епоха, я... |
| зори - мин. св. зори, мин. прич. зорило, несв. Зазорява се |
| зорко - нареч. Внимателно, бдително, старателно. Следя зорко. Пазя зорко. |
| зорлем - нареч. Разг. Насила, едвам; с трудност. |
| зорница - само ед. 1. Звезда, която се появява рано сутрин, по-рано от другите. 2. Началото на нещо хубаво или нещо хубаво и светло. |
| зорък - зорка, зорко, мн. зорки, прил. 1. Който вижда добре далечни и малки предмети; остър. Зорък поглед. 2. Който е бдителен, проницател... |
| зрак - зракът, зрака, само ед., м. 1. Слаба светлина. Лунен зрак. 2. Прен. Зрение. // прил. зрачен, зрачна, зрачно, мн. зрачни. |
| зрелище - мн. зрелища, ср. 1. Случка, сцена на обществено място, които привличат погледа. 2. Представление за забава, извикващо силни усещан... |
| зрелищен - зрелищна, зрелищно, мн. зрелищни, прил. Който се отнася до зрелище (в 1 и 2 знач.). // същ. зрелищност, зрелищността, ж. |
| зрелост - зрелостта, само ед., ж. 1. За човек и животно — период, когато е напълно физически и духовно развит. 2. Прен. Период на пълно разв... |
| зрелостен - зрелостна, зрелостно, мн. зрелостни, прил. Който се отнася до завършване на средно образование. Зрелостен изпит. |
| зрелостник - мн. зрелостници, м. Ученик, който завършва средно образование. |
| зрелостничка - мн. зрелостнички, ж. Ученичка, която завършва средно образование. |
| зрение - само ед. 1. Едно от сетивата на човека, чрез което се възприемат предметите чрез излъчваната или пречупената от тях светлина. 2. С... |
| зрея - зрееш, мин. св. зрях, мин. прич. зрял, несв. 1. Съзрявам, добивам зрелост. 2. За плод или зеленчук — добивам вид и вкус за консуми... |
| зрим - зрима, зримо, мн. зрими, прил. 1. Който може да бъде видян; забележим. Разсъмна се и дърветата станаха зрими. 2. Който е материале... |
| зрител - зрителят, зрителя, мн. зрители, м. Човек, който гледа, наблюдава представление, състезание или случайни сцени, случки. Залата е пъ... |
| зрителен - зрителна, зрително, мн. зрителни, прил. Който се отнася до зрението; добит е чрез зрението. Зрителен нерв. Зрителна представа. |
| зрителка - мн. зрителки, ж. Жена зрител. |
| зрително - нареч. 1. Чрез зрението. Възприемали зрително. 2. Чрез образ, картина. Пресъздавам зрително. |
| зубрач - мн. зубрачи, м. Разг. Пренебр. Ученик или студент, който зубри. // прил. зубрачески, зубраческа, зубраческо, мн. зубрачески. |
| зубрачка - мн. зубрачки, ж. Жена зубрач. |
| зубря - зубриш, мин. св. зубрих, мин. прич. зубрил, несв. Разг. Пренебр. Заучавам наизуст, механично, без да разбирам и да мога да прилаг... |
| зубър - мн. зубри, (два) зубъра, м. Едро животно от рода на бизоните, запазено само в някои резервати в Европа. |
| зулум - мн. зулуми, (два) зулума, м. Разг. Пакост, безчинство, обир, насилие. |
| зулумджия - мн. зулумджии, м. Разг. Човек, който прави зулуми. |
| зурла - мн. зурли, ж. Силно издадена напред долна част от главата на животно с носа и устата. Свинска зурла. |
| зурладжия - мн. зурладжии, м. Човек, който свири на зурла. |
| зурлест - зурлеста, зурлесто, мн. зурлести, прил. Който има голяма зурла. |
| зъб - зъбът, зъба, мн. зъби, (два) зъба, м. 1. Костно образувание, орган в устата на хора и животни, с помощта на чиято съвкупност се от... |
| зъбар - зъбарят, зъбаря, мн. зъбари, м. Остар. Човек, който вади зъби. |
| зъбат - зъбата, зъбато, мн. зъбати, прил. 1. Който има големи или издадени напред зъби. 2. Който е със зъбци. Зъбат нож. 3. Който има изда... |
| зъбен - зъбна, зъбно, мн. зъбни, прил. 1. Който е свързан със зъби. Зъбен кариес. Зъбна паста. 2. Машинна част със зъби, зъбци. Зъбно коле... |
| зъбер - мн. зъбери, (два) зъбера, м. 1. Издадена остра скала. 2. Издатина на крепостна стена. |
| зъбест - зъбеста, зъбесто, мн. зъбести, прил. 1. Който има големи, издадени напред зъби или е с гъсто наредени предни зъби. 2. Който е с го... |
| зъбец - мн. зъбци, (два) зъбеца, м. 1. Зъб (във 2 знач.). Зъбци на нож. 2. Остар. Само мн. Желязна пръчка за пристягане на плата при тъкан... |
| зъбла - мн. зъбли, ж. Жена с големи и/или издадени напред зъби. |
| зъбльо - мн. зъбльовци, м. Мъж с големи и/или издадени напред зъби. |
| зъбобол - само ед. Болка в зъб. |