| буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| ексцентрик - мн. ексцентрици, м. 1. Цирков артист, който изпълнява ефектни номера. 2. Човек, който се отличава със странно поведение и необичай... |
| ексцентричен - ексцентрична, ексцентрично, мн. ексцентрични, прил. Който се отнася до ексцентрик. Ексцентрично поведение. Ексцентрична комедия. /... |
| ексцерпирам - ексцерпираш, несв. и се.; какво. Спец. Правя извадка от писмен текст. |
| ексцес - мн. ексцеси, м. Ексцесия. |
| ексцесия - мн. ексцесии, ж. 1. Крайна проява, невъздържаност, излишество. 2. Обикн. мн. Нарушение на обществения ред; безредици, изстъпления. |
| екшън - 1. Като прил.,неизм. Който се отличава с напрегнато действие, динамизъм, приключения. Екшънфилм. 2. Като същ., мн. екшъни, (два) е... |
| ела - мн. ели, ж. Вечнозелено иглолистно дърво с лека дървесина с широко приложение в строителството, за изработване на музикални инстру... |
| еластичен - еластична, еластично, мн. еластични, прил. Разтеглив, гъвкав. // прил. еластичност, еластичността, ж. |
| елеватор - мн. елеватори, (два) елеватора, м. Съоръжение за вертикално пренасяне на насипни материали, което се състои от лента с кофички. //... |
| елегантен - елегантна, елегантно, мн. елегантни, прил. Изискан, изящен, фин. Елегантна жена. Елегантни обувки. Елегантни движения на ръцете. Е... |
| елегия - мн. елегии, ж. Спец. 1. Лирическо стихотворение, плод на скръбни, тъжни, трагични преживявания на поета. 2. Музикална пиеса с такъ... |
| елей - елеят, елея, само ед., м. Спец. Осветено дървено масло; миро. |
| елек - мн. елеци, (два) елека, м. Къса горна дреха без ръкави с копчета отпред. // същ. умал. елече, мн. елечета, ср. |
| електорат - само ед. 1. Спец. В правото - избирателно право. 2. Избирателите като цяло. |
| електрик - прил., неизм. За цвят — синьо-зелен. |
| електрификация - само ед. Снабдяване с електрическа енергия. // прил. електрификационен, електрификационна, електрификационно, мн. електрификационн... |
| електрифицирам - електрифицираш, несв. и св.; какво. Подлагам на електрификация. // същ. електрифициране, ср. |
| електричество - само ед. 1. Вид енергия, получавана от движението и взаимодействието на атомните частици (електрони, позитрони и протони). 2. Тази... |
| електричка - мн. електрички, ж. Разг. Електрически влак за къси маршрути. |
| електро- - Първа съставна част на сложни думи със значение електрически, напр. електродвигател, електроенергия, електроизмервателен, електрои... |
| електрод - мн. електроди, (два) електрода, м. Спец. Проводник, от който или към който тече електрически ток при електролиза, електрическа дъг... |
| електрожен - мн. електрожени, (два) електрожена, м. Уред за спояване на метали чрез електрическа дъга. |
| електроженист - мн. електроженисти, м. Работник, който работи с електрожен. |
| електрокар - мн. електрокари, (два) електрокара, м. Малка товарна кола с електродвигател за обслужване на цехове, гари и др. |
| електрокардиограма - мн. електрокардиограми, ж. Спец. В медицината — запис под формата на графика на работата на сърцето, направен от електрокардиограф... |
| електрокардиограф - мн. електрокардиографи, (два) електрокардиографа, м. Спец. В медицината — уред за записване на електрически явления, свързани с де... |
| електрокарист - мн. електрокаристи, м. Работник, който обслужва електрокар. |
| електролиза - само ед. Спец. Химическо разлагане на електролит под действието на протичащ през него електрически ток. |
| електролит - само ед. Спец. Вещество, което в разтвор или в разтопено състояние провежда електрически ток и едновременно с това се разлага от н... |
| електромер - мн. електромери, (два) електромера, м. Уред за отчитане на изразходваната електрическа енергия. |
| електрон - мн. електрони, (два) електрона, м. Спец. Елементарна частица с най-малък отрицателен електрически заряд и най-малка маса.// прил. ... |
| електроника - само ед. Спец. Приложна наука за взаимодействието на заредени частици с електромагнитни полета и за методите за създаване на полуп... |
| електронноизчислителен - електронноизчислителна, електронноизчислително, мн. електронноизчислителни, прил. • Електронноизчислителна машина. Спец. Електронн... |
| електропровод - мн. електропроводи, (два) електропровода, м. Проводник за пренасяне на електрически ток на разстояние. // прил. електропроводен, е... |
| електротехника - само ед. Наука за използването на електричеството за практически цели. |
| елемент - мн. елементи, (два) елемента, м. 1. Съставна част на разложим предмет; детайл, част, компонент. 2. Част в/от състава на нещо. В по... |
| елементарен - елементарна, елементарно, мн. елементарни, прил. 1. Прост, несложен; който трябва да е известен на всеки. Елементарни правила за у... |
| елементаризирам - елементаризираш, несв. и св.; какво. Правя да изглежда по-елементарен (в 1 знач.), отколкото е. Не елементаризирай нещата! |
| елен - мн. елени, (два) елена, м. Едър горски бозайник с красиво, стройно тяло и разклонени рога. // същ. умал. еленче, мн. еленчета, ср.... |
| елизия - мн. елизии, ж. Спец. В езикознанието — изпускане на звук от състава на дума при изговор. |