| буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| въртележка - мн. въртележки, ж.1. Голямо колело с люлки, което се върти за забава. Хайде на въртележката!2. Разг. Завъртане в кръг. Ама че върт... |
| въртелив - въртелива, въртеливо, мн. въртеливи,прил. - Въртеливо движение. Спец. Във физиката - движение в кръг. |
| въртоглав - въртоглава, въртоглаво, мн. въртоглави.Своенравен, щурав, налудничав. Ама че въртоглаво същество! |
| въртокъщник - мн. въртокъщници, м.Разг. Човек, който обича и умее да се грижи за дома си. |
| въртокъщница - мн. въртокъщници, ж.Разг. Жена въртокъщник. |
| въртоп - въртопи, (два) въртопа, м.Водовъртеж. |
| въртя - въртиш, мин. св. въртях, мин. прич. въртял. несв.1. Какво. Привеждам в кръгово движение. Върти волана!2. Какво. Движа насам-натам.... |
| върхар - мн, върхари, (два) върхара, м.1. Обикн. мн. Върхът на дървото.2. Само ед. Последните плодове и зеленчуци, останали по върха на рас... |
| върховен - върховна, върховно, мн. върховни, прил.Който е в/с най-висока степен; най-главен, висш. Върховни усилия. Върховен съд. |
| върховенство - само ед.Върховна власт, господство. |
| върху - предлог.1. За означаване на положение или движение отгоре на някаква повърхност; на. Върху масата. Ще седнеш върху детето. Хвърлих... |
| върхушка - мн. върхушки, ж.Пренебр. Привилегированата част от лицата в една ръководна власт. Какво реши върхушката? |
| върша - вършиш, мин. св. върших, мин. прич. вършил, несв.1. Какво. Правя, занимавам се. Той всичко върши много бавно. Върша работата си с ... |
| вършачка - мн. вършачки, ж.Машина за вършеене. |
| вършея - вършееш, мин. св. вършах, мин. прич. вършал, несв.; какво.Отделям с вършачка зърното от класовете на житни растения. |
| вършидба - само ед.1. Вършеене.2. Времето, периодът, когато се вършее. По вършитба.// прил. вършитбен, вършитбена, вършитбено, мн. вършитбени... |
| вършина - мн. вършини, ж.Тънък отсечен неокастрен клон; клонка. |
| въставам - въставаш, несв. и въстана, св.1. Вдигам въстание, почвам въоръжена борба.2. Обявявам се решително против; протестирам. |
| въстана - въстанеш, мин. св. въстанах, мин. прич. въстанал, св.— вж. въставам. |
| въстание - мн. въстания, ср.Масов въоръжен бунт срещу властта. Вдигам се на въстание. Вдигам въстание. Избухва въстание. |
| въстаник - мн. въстаници, м.Участник във въстание.// прил. въстанически, въстаническа, въстаническо, мн. въстанически. |
| въся - въсиш, мин. св. въсих, мин. прич. въсил, несв.; какво.Свивам, сбръчквам. Въся вежди.— въся се.Мръщя се, чумеря се. Какво се въсиш? |
| вътре - нареч.В пределите на едно място или пространство. Влез вътре!• Вътре съм. Разг.1. Ощетен съм, загубил съм.2. Замесен съм.• Влизам/... |
| вътрешен - вътрешна, вътрешно, мн. вътрешни, прил.1. Който се намира вътре, навътре; който е обърнат навътре. Вътрешни органи. Вътрешен джоб.... |
| вътрешност - вътрешността, мн. вътрешности, ж.1. Само ед. Вътрешно пространство, място, територия.2. Само мн. Вътрешните органи на човек или жи... |
| вътък - само ед.Нишки, които при тъкане се преплитат с основата. |
| въшка - мн. въшки, ж.Малко безкрило насекомо, което живее като паразит по човека и животните. |
| въшкав - въшкава, въшкаво, мн. въшкави, прил.Въшлив.• Въшкав с пари. Разг. Който има много пари. |
| въшла - мн. въшли, ж.Жена въшльо. |
| въшлив - въшлива, въшливо, мн. въшливи, прил.Който има въшки.// същ. въшливост, въшливостта, ж. |
| въшльо - мн. въшльовци, м.Разг. Пренебр. Въшлив човек. |
| въшлясам - въшлясаш, св.— вж. въшлясвам. |
| въшлясвам - въшлясваш, несв. и въшлясам, св.Ставам въшлив. |
| вяждам се - вяждаш се, несв. и вям се, св.1. Насищам се, пресищам се от ядене на една и съща храна.2. Прен. Пренебр. Самозабравям се. |
| вям се - вядеш се, мин. св. вядох се, мин. прич. вял се, св.— вж. вяждам се. |
| вяра - само ед.1. Убеденост, увереност. Вяра в доброто.2. Разг. Вероизповедание. Православна вяра.• На вяра. Разг. На доверие. Дадох му н... |
| вярвам - вярваш, несв.1. В когов какво: Убеден съм, уверен съм, имам вяра. Вярвам в тебе. Вярвам, че ще успея.2. На кого. Имам доверие. Аз ... |
| вярващ - вярваща, вярващо, мн. вярващи.1. Който вярва, който изразява вяра.2. Като същ. Човек, който вярва в някоя религия. |
| вясвам се - вясваш се, несв. и вясна се, св.Разг. Появявам се за кратко. Вясва се отвреме на време и пак изчезва. |
| вясна се - веснеш се, мин. св. вяснах се, мин. прич. вяснал се, св.- вж. вясвам се. |