| буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| въображаем - въображаема, въображаемо, мн. въображаеми, прил.Който съществува само във въображението; нереален, недействителен. Въображаеми вра... |
| въображение - само ед.Способност за изграждане на мислени представи, образи; фантазия. Богато въображение. Творческо въображение. Това съществув... |
| въобразя си - въобразиш си, мин. св. въобразих си, мин. прич. въобразил си, св.— вж. въобразявам си. |
| въобразявам си - въобразяваш си, несв. и въобразя си. св.1. Мислено си представям. Въобразете си за момент, че сте в ракета.2. Погрешно предполагам... |
| въобще - нареч.Изобщо. Въобще не ме интересува! |
| въодушевен - въодушевена, въодушевено, мн. въодушевени, прил.Който изразява въодушевление или се намира във въодушевление. Не съм твърде въодуш... |
| въодушевление - само ед.Душевен подем, повдигнато настроение за дейност; ентусиазъм. Работя с въодушевление. |
| въодушевя - въодушевиш, мин. св. въодушевих, мин. прич. въодушевил, св.— вж. въодушевявам. |
| въодушевявам - въодушевяваш, несв. и въодушевя, св.; кого.Предизвиквам въодушевление. Никой не може да го въодушеви.— въодушевявам се/въодушевя с... |
| въоръжа - въоръжиш, мин. св. въоръжих, мин. прич. въоръжил, св.— вж. въоръжавам. |
| въоръжавам - въоръжаваш, несв. и въоръжа, св.; кого/какво, с какво.1. Снабдявам с оръжие.2. Прен. Снабдявам със средства за дейност. Въоръжавам... |
| въоръжение - мн. въоръжения, ср.Съвкупност от средствата за водене на война; оръжие. |
| въпиещ - въпиеща, въпиещо, мн. въпиещи, прил.Остар. Който е в много висока степен, краен. Въпиеща нужда. Въпиеща несправедливост. |
| въплатя - въплътиш, мин. св. въплътих, мин. прич. въплътил, св.— вж. въплъщавам. |
| въплатявам - въплътяваш, несв.Въплъщавам. |
| въплащавам - въплъщавам, въплъщаваш, несв. и въплътя, св.; какво.Изразявам в конкретен, веществен образ; осъществявам. Въплъщавам мечтите си.— ... |
| въплащение - само ед.Реален израз, образ. Въплъщение на грозотата. |
| въпреки - предлог.За означаване на противодействащо обстоятелство. Въпреки неприятностите той не губеше настроението си.• Въпреки че. Съюз. ... |
| въпрос - мн. въпроси, (два) въпроса, м.1. Питане, което изисква отговор. Имам два въпроса. Кой ще отговори на въпроса?2. Предмет на разгово... |
| въпросителен - въпросителна, въпросително, въпросителни, прил.Който изразява въпрос или служи за изразяване на въпрос. Въпросителна интонация. Въ... |
| въпросник - мн. въпросници, (два) въпросника, м.1. Списък от въпроси за изпит.2. Лист с въпроси за събиране на сведения. Изготвям въпросник. П... |
| върба - мн. върби, ж.Дърво с дълги клони и тесни листа, което расте по влажни места и край реки.// прил. върбов. |
| върбак - мн. върбаци, (два) върбака, м.Върбалак. |
| върбалак - мн. върбалаци, (два) върбалака, м.Място с нагъсто израсли върби. |
| вървеж - само ед.1. Остар. Движение, вървене.2. Разг. Начин на вървене, походка. |
| вървешката - нареч.Вървешком. |
| вървешком - нареч.При вървене, като върви. |
| върволица - мн. върволици, ж.Множество от хора или предмети, които се движат един след друг, в редица. Днес е върволица от хора. |
| върволяк - мн. върволяци, (два) върволяка.Пренебр. Върволица. |
| вървя - вървиш, мин. св. вървях, мин. прич вървял, несв.1. Движа се с краката си. Не иска да върви, иска да го нося.2. Движа се, придвижва... |
| въргалям - въргаляш, несв.; какво/кого.Разг. Търкалям, преобръщам.- въргалям се.Разг. Търкалям се, преобръщам се. Въргаля се из мръсотията. В... |
| върдалям - върдаляш, несв.Въргалям. |
| вържа - вържеш, мин. св. вързах, мин. прич.вързал, св.— вж. връзвам. |
| вързоп - вързопи, (два) вързопа, м.Предмети, неща, увити и завързани заедно в платно.// същ. умал. вързопче. |
| върл - върла, върло, мн. върли, прил.1. Най-голям, краен. Върл противник. Върли разбойници.2. Диал. Парлив на вкус, лют. Върла ракия. |
| върлина - върлини, ж.1. Дълъг окастрен прът.2. Спец. Гимнастически уред за катерене. |
| върлувам - върлуваш, несв.1. Безчинствам, грабя, вилнея. Тук върлуват разбойници.2. За болести — разпространявам се масово, поразявам. |
| върна - върнеш, мин. св. върнах, мин. прич.върнешсв.— вж. връщам. |
| въртеж - само ед.1. Кръгообразно движение, въртене.2. Прен. Бурно движение, което увлича. Във въртежа на събитията. |
| въртел - въртели, м.Разг. Умишлено създаване на пречки, спънки, затруднения. Голям въртел ми прави тоя човек! |