| буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| железодобивен - железодобивна, железодобивно, мн. железодобивни, прил. Който се отнася до добиване на желязо. Железодобивна промишленост. |
| железопътен - железопътна, железопътно, мн. железопътни, прил. Който се отнася до железен път или до железници. Железопътна станция. Железопътно... |
| желирам - желираш, несв. и св. 1. Какво. Покривам, обикн. сладкиш, с желе. Желирам торта. 2. Правя на желе. Ще желирам един компот. — желира... |
| желиран - желирана, желирано, мн. желирани. прил. 1. Покрит с желе или приготвен в желе. Желирано месо. 2. Превърнат в желе. Желиран бульон. |
| желъд - мн. желъди, (два) желъда, м. Жълъд. |
| желязо - мн. железа, ср. 1. Само ед. Химически елемент — ковък и пластичен метал със среб-ристобял цвят, от който се получават чугун и стом... |
| жена - мн. жени, ж. 1. Човек от противоположния на мъжа пол в зряла възраст. Равноправие между мъжа и жената. 2. Омъжено лице от този пол... |
| женен - женена, женено, мн. женени, прил. 1. Който е встъпил в брак. Женен е два пъти. 2. Който живее в съпружески връзки. Аз съм женен чо... |
| женитба - мн. женитби, ж. Встъпване в брак, женене. Имал е две женитби. // прил. женитбен, женитбена, женитбено, мн. женитбени. |
| жених - мн. женихи, м. 1. Кандидат за женитба. 2. Младоженец. |
| женица - мн. женици, ж. Дребна, слаба жена (в 1 знач.). |
| женичка - мн. женички, ж. Хубава, добра жена; любима жена. |
| женище - мн. женища, ср. 1. Едра, снажна или дебела жена (в 1 знач.). 2. Лоша, свадлива жена (в 1 знач.). |
| женкар - женкарят, женкаря, мн. женкари, м. Мъж. който обича да задиря жени и има много любовни връзки едновременно. Най-големият женкар в ... |
| женолюбец - мн. женолюбци, м. Мъж, който има слабост към жените; женкар. |
| женомразец - мн. женомразци, м. Мъж, който мрази жените. |
| женоря - само мн. Разг. Пренебр. Много жени, обикн. събрани на едно място. |
| женски - женска, женско, мн. женски, прил. 1. Който се отнася до жена — принадлежи на жена, присъщ на жена, предназначен за жена (в 1 знач.... |
| женствен - женствена, женствено, мн. женствени, прил. 1. За жена — който притежава изящество, нежност, грациозност. Женствени форми. Женствен... |
| женчо - мн. женчовци, м. Пренебр. Мъж, който обича да общува с жени, да се бърка в женски работи или да върши такива работи. Голям женчо е... |
| женшен - само ед. Тревисто многогодишно растение от Китай, Корея, чиито корени се използват в медицината като тонизиращо и стимулиращо сред... |
| женя - жениш, мин. св. жених, мин. прич. женил, несв.; кого. Правя някой да встъпи в брак — карам го или давам съгласие (за родител и под... |
| женя се - жениш се, мин. св. жених се, мин. прич. женил се, несв. Встъпвам в брак; задомявам се. |
| жерав - мн. жерави, (два) жерава, м. Едра прелетна блатна птица, с дълги крака и шия, с рехава опашка, която се среща навсякъде. |
| жерка - мн. жерки, ж. 1. Остар. Воденица. 2. Стомах на птица, воденичка. 3. Пренебр. Слаба и суха, лоша жена. Знаеш ли каква жерка е тя. |
| жертва - мн. жертви, ж. 1. В религията — живо същество или предмет, принесени в дар на божество. Принасям жертва. 2. Който е пострадал от п... |
| жертвам - жертваш, несв.; какво/кого. Доброволно се лишавам от нещо ценно заради някого или нещо. Жертвам здравето си. Жертвам живота си. — ... |
| жертвен - жертвена, жертвено, мн. жертвени, прил. Който е определен за жертва или е свързан с жертвоприношение. Жертвено агне. Жертвена клад... |
| жертвеник - мн. жертвеници, (два) жертвеника, м. В езическите религии — издигнато място, предназначено за принасяне на жертви. |
| жертвоготовен - жертвоготовна, жертвоготовно, мн. жертвоготовни, прил. Който е готов да прави жертва (в 3 знач.). // същ. жертвоготовност, жертвог... |
| жертвоприношение - мн. жертвоприношения, ср. Принасяне на жертва. |
| жертвувам - жертвуваш, несв. Жертвам. |
| жест - жестът, жеста, мн. жестове, (два) жеста, м. 1. Движение, най-често на ръцете, с което се придава по-голяма изразителност на речта ... |
| жестикулация - само ед. Жестикулиране. |
| жестикулирам - жестикулираш, несв. и св. Правя жестове с ръце при говорене. Жестикулирам оживено, усилено. // същ. жестикулиране. ср. |
| жесток - жестока, жестоко, мн. жестоки, прил. 1. Който не проявява или не притежава милост, жалост, състрадание; безпощаден, безчовечен. Мн... |
| жестоко - нареч. 1. С жестокост, без милост. 2. Изключително, силно, във висока степен. Излъгах се жестоко. 3. Жарг. Много хубаво; страхотно... |
| жестокост - жестокостта, мн. жестокости, ж. 1. Само ед. Качество на жесток; безпощадност, безчовечност. 2. Множество, поредица от жестоки пост... |
| жестокосърдечен - жестокосърдечна, жестокосърдечно, мн. жестокосърдечни, прил. Който е с жестоко сърце; безмилостен, безчовечен. |
| жетва - само ед. Жътва. |