| буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| досег - само ед. Досягане, допир, съприкосновение. Влизам в досег с тяхната култура. |
| досега - нареч. До момента на говорене или на извършване на нещо. Досега не бях чувала такава глупост. |
| досегашен - досегашна, досегашно, мн. досегашни, прил. 1. Който се отнася до нещо от миналото, станало или съществувало преди момента на говор... |
| досегна - досегнеш, мин. св. досегнах, мин. прич. досегнал, св. — вж. досягам. |
| досежно - нареч. Остар. Относно. |
| досетлив - досетлива, досетливо, мн. досетливи, прил. Който бързо се досеща; съобразителен. Досетливо момиче. // същ. досетливост. досетливос... |
| досетя се - досетиш се, мин. св. досетих се, мин. прич. досетил се, св. — вж. досещам се. |
| досещам се - досещаш се, несв. и досетя се, св. Идва ми наум, сещам се, отгатвам. Досетих се за обещанието ти. Досетиха се бързо коя съм. |
| досие - мн. досиета, ср. Събрани сведения, документи за някого или във връзка с някакъв въпрос (обикн. служебни). Студентско досие. Полице... |
| доскоро - нареч. До близък предшестващ момент, до неотдавна. Бяхме приятели доскоро. |
| доскорошен - доскорошна, доскорошно, мн. доскорошни, прил. Който е бил, който е съществувал или е изпълнявал някакви функции доскоро. Доскороше... |
| дословен - дословна, дословно, мн. дословни. прил. Който се придържа стриктно към думите на някакъв текст: буквален. Дословен превод. |
| досмешава ме - (или те, го, я, ни, ви, ги), несв. и досмешее ме, св.; безл. Обхваща ме внезапно желание да се смея, става ми смешно. |
| досмешее ме - мин. св. досмеша ме, мин. прич. досмешало ме, св. — вж. досмешава ме. |
| доспехи - само мн. Средновековно рицарско метално облекло, което предпазва тялото от удар. |
| доспи ми се - мин. св. доспа ми се, мин. прич. доспало ми се, св. — вж. доспива ми се. |
| доспива ми - (или ти, му, и, ни, ви, им) се, несв. и доспи ми се, св.; безл. Внезапно ме обхваща неудържимо желание да спя. |
| досред - предлог. 1. До средата, до центъра на определено място. Досред селото. 2. До средата, до половината на определен период от време. ... |
| дост - достът, доста, мн. лостове, м. Разг. Близък, уважаван приятел, другар. Ние сме достове с него. |
| доста - нареч. 1. За означаване на голямо количество; много, твърде. Напечелих доста пари. 2. В голяма, висока степен; твърде, много. Дост... |
| доставка - мн. доставки, ж. 1. Доставяне. Доставката на храна се забави. 2. Доставените стоки, продукти. |
| доставчик - мн. доставчици, м. Лице, което прави доставки; снабдител. |
| доставя - доставиш, мин. св. доставих, мин. прич. доставил, св. — вж. доставям. |
| доставям - доставяш, несв. и доставя, св.; какво. 1. Намирам, купувам и осигурявам нещо; снабдявам. Доставям въглища. 2. Прен. Предизвиквам п... |
| достатъчен - достатъчна, достатъчно, мн. достатъчни, прил. Който стига, който задоволява нуждите, необходимите условия и др. // нареч. достатъч... |
| достигам - достигаш, несв. и достигна, св. 1. Какво, до какво/до кого. Идвам, стигам до някакво място или до някакво предназначение. Достигна... |
| достигна - достигнеш, мин. св. достигнах, мин. прич. достигнал, се. — вж. достигам. |
| достижим - достижима, достижимо, мн. достижими, прил. Който може да бъде достигнат, постигнат. Достижима височина. Достижима работа. |
| достлук - само ед. Разг. Отношение на достове; приятелство. |
| достоверен - достоверна, достоверно, мн. достоверни, прил. Който може да се приеме с доверие, който не подлежи на съмнение; истински, надежден,... |
| достоен - достойна, достойно, мн. достойни, прил. 1. Който има достойнство, който заслужава уважение. Достоен човек. 2. Който заслужава нещо... |
| достойнство - мн. достойнства, ср. 1. Само ед. Положително качество на човек, което се основава върху правилна самооценка, съзнаване на качества... |
| достояние - само ед. Нещо, което се притежава от всички, което е достъпно за всички, което се знае от всички. Стиховете му са достояние на нар... |
| дострашава ме - (или те, го, я, ни, ви, ги), несв. и дострашее ме, се.; безл. Внезапно ме обхваща страх. |
| дострашее ме - мин. св. достраша ме, мин. прич. дострашало ме, св. — вж. дострашава ме. |
| достъп - само ед. 1. Възможност за проникване някъде, включване в нещо, достигане до някого. Достъпът на деца е забранен. Ограничен е достъ... |
| достъпен - достъпна, достъпно, мн. достъпни, прил. 1. До който има достъп. Богатството изглеждаше достъпно. Галерията е достъпна за всеки. 2.... |
| досущ - нареч. Разг. Съвсем, напълно. Мъжът и досущ като нея приказва. |
| досърби ме - мин. св. досърбя ме, мин. прич. досърбяло ме, св. — вж. досърбява ме. |
| досърбява ме - (или те, го, я, ни, ви, ги), несв. и досърби ме, св.; безл. Неочаквано ме обхваща сърбеж; засърбява ме. |