| буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| немаловажен - немаловажна, немаловажно, мн. немаловажни, прил. Който не е маловажен; важен, съществен, значим. Немаловажен факт. |
| немара - само ед. Нехайство, невнимание, непроявена грижа за нещо. |
| немарлив - немарлива, немарливо, мн. немарливи, прил. Който проявява немара. Немарлив ученик. // същ. немарливост, немарливостта, ж. |
| немерен - немерена, немерено, мн. немерени, прил. 1. Който не е мерен. Немерена стока. 2. Спец. Който не е в ритмична стъпка. |
| немец - мн. немци, м. Германец. |
| немея - немееш, мин. св. немях, мин. прич. немял, несв. Стоя като ням, не говоря, мълча. Немея пред красотата и. |
| немил - немила, немило, мн. немили, прил. Който не е мил на никого, който няма близки. // същ. немилост, немилостта, ж. • Изпадам в немило... |
| немил-недраг - немила-недрага, немоло-недраго, мн. немили-недраги, прил. Който няма близки или е бездомен. Скитам немил-недраг из чужди страни. |
| неминуем - неминуема, неминуемо, мн. неминуеми, прил. Който е неизбежен, който непременно ще стане. Неминуема гибел. |
| немирен - немирна, немирно, мн. немирни, прил. Който не е мирен; непослушен, неспокоен, палав. Немирни деца. |
| немирник - мн. немирници, м. Човек, който е немирен; пакостник. |
| немислим - немислима, немислимо, мн. немислими, прил. Който не можем да си представим; невъзможен; недопустим. Немислима загуба. // същ. неми... |
| немкиня - мн. немкини, ж. Жена немец. |
| немного - нареч. В неголямо количество; малко, леко. Немного на брой. |
| немотия - само ед. 1. Бедност, сиромашия. 2. Прен. Част от населението, която живее в бедност. |
| немощ - немощта, само ед., ж. Отсъствие на мощ; слабост, болнавост. |
| немощен - немощна, немощно, мн. немощни, прил. Слаб, болнав. Немощна старица. |
| немски - немска, немско, мн. немски, прил. Който се отнася до немец. Немски език. |
| нему - лично мест. Остар. На него. |
| ненавиждам - ненавиждаш, несв.; кого/какво. Изпитвам ненавист към някого или нещо; мразя. Ненавиждам подлеците. |
| ненавист - ненавистта, само ед., ж. Чувство на вражда, отвращение; омраза. |
| ненавистен - ненавистна, ненавистно, мн. ненавистни, прил. Който предизвиква ненавист; омразен. Ненавистен враг. |
| ненавистник - мн. ненавистници, м. Човек, който изпитва ненавист; злобен човек. |
| ненагледен - ненагледна, ненагледно, мн. ненагледни, прил. 1. На който не можем да се нагледаме; красив. Ненагледна хубост. 2. Любим, скъп. Мил... |
| ненадеен - ненадейна, ненадейно, мн. ненадейни, прил. Неочакван, внезапен, случаен. Ненадейна среща. // същ. ненадейност, ненадейността, ж. |
| ненадминат - ненадмината, ненадминато, мн. ненадминати, прил. Най-добър в дадена област, недостижим. Ненадминат танцьор. |
| ненакърнен - ненакърнена, ненакърнено, мн. ненакърнени, прил. Който не е накърнен; цял, цялостен, незапочнат. |
| ненамеса - само ед. Отказ от намеса в чужди спорове, дела. |
| ненаситен - ненаситна, ненаситно, мн. ненаситни, прил. 1. Който не може да насити глада си. 2. Прен. Който не се задоволява с полученото. Нена... |
| ненормален - ненормална, ненормално, мн. ненормални, прил. 1. Който не е нормален, отклонява се от нормата. Ненормална големина. 2. Който е душ... |
| ненужен - ненужна, ненужно, мн. ненужни, прил. Който не е нужен, не е полезен; излишен. Ненужна книга. |
| нео- - Първа част на сложни думи със значение нов, напр. неоидеализъм, неокантианство и др. |
| необвързан - необвързана, необвързано, мн. необвързани, прил. 1. Който не е обвързан чрез задължения с някого. 2. Който не участва в политическ... |
| необикновен - необикновена, необикновено, мн. необикновени, прил. 1. Който се среща рядко; необичаен, чуден. Необикновена случка. 2. Извънреден,... |
| необитаем - необитаема, необитаемо, мн. необитаеми, прил. Който няма население. Необитаем остров. |
| необичаен - необичайна, необичайно, мн. необичайни, прил. Който нарушава привичното; изключителен. Необичаен израз. Необичайно поведение. // с... |
| необлечен - необлечена, необлечено, мн. необлечени, прил. 1. Който не е облечен; гол. 2. Лошо или недостатъчно облечен. |
| необмислен - необмислена, необмислено, мн. необмислени, прил. Който не е обмислен. Необмислени действия. // същ. необмисленост, необмислеността... |
| необозрим - необозрима, необозримо, мн. необозрими, прил. Който не може да се обхване с поглед; огромен, необхватен. |
| необорим - необорима, необоримо, мн. необорими, прил. 1. Който не може да се обори, да се отхвърли. Необоримо доказателство. 2. Който не може... |