| буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| наистина - нареч. В действителност, действително. Тази задача наистина е трудна. |
| най- - част. За образуване на превъзходна степен на прилагателни имена, наречия и наречни изрази или на думи от други части на речта, нап... |
| най-вече - нареч. Най-много, преди всичко. Обичам всички, а най-вече майка си. |
| найлон - само ед. Търговско название на синтетични влакна и изработената от тях тъкан. // прил. найлонов, найлонова, найлоново, мн. найлоно... |
| накажа - накажеш, мин. св. наказах, мин. прич. наказал, св. — вж. наказвам. |
| наказание - мн. наказания, ср. 1. Възмездие за извършено престъпление или виновност. Смъртно наказание. 2. Прен. Разг. Страдание, мъка, тегло.... |
| наказателен - наказателна, наказателно, мн. наказателни, прил. 1. Който се отнася до наказания, съобразени с държавното право. Наказателен закон... |
| наказвам - наказваш, несв. и накажа, св.; кого. Налагам наказание на някого за провинение. Наказаха го за кражбата. |
| наказуем - наказуема, наказуемо, мн. наказуеми, прил. Такъв, за който се полага наказание. Наказуемо деяние. |
| накалайдисам - накалайдисаш, св. — вж. накалайдисвам. |
| накалвам - накалваш, несв. и накалям, св.; кого/ какво. Калям цялата повърхност на нещо, нацапвам с кал. |
| накалйдисвам - накалаидйсваш, несв. и накалаидйсам, св.; какво. Калайдисвам цялата повърхност на нещо. |
| накаля - накалиш, мин. св. накалих, мин. прич. накалил, св. — вж. накалявам. |
| накалявам - накаляваш, несв. и накаля, св.; какво. Нагрявам до висока температура, нажежавам. |
| накалям - накаляш, св. — вж. накалвам. |
| накамаря - накамариш, мин. св. накамарих, мин. прич. накамарил, св. - вж. накамарявам. |
| накамарявам - накамаряваш, несв. и накамаря, се.; какво. Струпвам нещо на камара. |
| накана - мн. накани, ж. Желание, готовност да се извърши нещо. |
| наканвам се - наканваш се, несв. и наканя се, св. Готвя се да извърша нещо, нагласявам се, решавам, намислям. Наканих се да излизам. |
| наканя се - наканиш се, мин. св. наканих се, мин. прич. наканил се, св. — вж. наканвам се. |
| накапвам - накапваш, несв. и накапя, св.; какво. 1. Покривам с капки повърхността на нещо. Накапах покривката. 2. Наливам течност на капки. Н... |
| накапя - накапеш, мин. св. накапах, мин. прич. накапал, св. — вж. накапвам. |
| накарам - накараш, св. — вж. накарвам. |
| накарвам - накарваш, несв. и накарам, св. 1. Кого. Принуждавам някого да извърши нещо. Накарах го да стане. 2. Диал. Вкарвам всичко вътре. На... |
| накастря - накастриш, мин. св. накастрих, мин. прич. накастрил, св. — вж. накастрям. |
| накастрям - накастряш, несв. и накастря, св. 1. Какво. Кастря в достатъчно количество. Накастрих сухи клони за подпалки. 2. Прен. Разг. Кого. ... |
| накацам - накацаш, св. — вж. накацвам. |
| накацвам - накацваш, несв. и накацам, св. Само мн. Много, едновременно кацваме. Врабчетата накацаха по оградата. Малки къщички накацаха по ск... |
| накача - накачиш, мин. св. накачих, мин. прич. накачил, св. — вж. накачвам. |
| накачвам - накачваш, несв. и накача, св.; какво. Окачвам много неща на много места. Накачи по стените плакати. |
| накашлям се - накашляш се, св. Кашлям много, дълго, доста. |
| наквасвам - наквасваш, несв. и наквася, св.; какво. 1. Потапям нещо във вода или в друга течност. 2. Квася много, доста. |
| наквася - наквасиш, мин. св. наквасих, мин. прич. наквасил, св. — вж. наквасвам. |
| накипря - накиприш, мин. св. накиприх, мин. прич. накиприл, св. — вж. накипрям. |
| накипрям - накипряш, несв. и накипря, св.: кого/ какво. Кипря много, нагиздям, накичвам. |
| накипя - накипиш, мин. св. накипях, мин. прич. накипял, св. - вж. накипявам. |
| накипявам - накипяваш, несв. и накипя, св. 1. За обида, гняв — натрупвам се, избухвам. 2. Обзема ме силно чувство на недоволство, яд, гняв. — ... |
| накисвам - накисваш, несв. и накисна, св. 1. Какво. Кисна нещо дълго или определено време. 2. Прен. Разг. Кого. Клеветя. Накиснах го пред рък... |
| накисна - накиснеш, мин. св. накиснах, мин. прич. накиснал, св. — вж. накисвам. |
| накит - мн. накити, (два) накита, м. Нещо, което служи за украса (пръстен, гривна, обици и др.). Имам скъпи накити. |