| буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| книжовник - мн. книжовници, м. Лице, което се занимава с книжнина, обикн. за миналото. В манастирите тогава работят изявени книжовници. |
| книжовност - книжовността, само ед., ж. 1. Книжнина. 2. Грамотност, култура. Трябва да се борим за книжовността. |
| княгиня - мн. княгини, ж. Дъщеря или жена на княз. |
| княжество - мн. княжества, ср. Държава или област с върховен глава княз. Княжество България. Княжество Монако. |
| ко-ко - междум. За наподобяване на звуци, които се издават от кокошката и петела в определени случаи. |
| коагулация - само ед. Спец. Процес, при който колоидалните частици се уедряват, слепват под въздействие на молекулните сили на сцепление; преси... |
| коалиция - мн. коалиции, ж. 1. Съюз на политически партии. 2. Съюз на държави, насочен против друга държава или държави. Влизам в коалиция. С... |
| коафьор - мн. коафьори, м. Фризьор. |
| кобалт - само ед. Сребристобял твърд метал, който влиза в състава на сплави, а съединенията му се използват за оцветяване в синьо на стъкло... |
| кобила - мн. кобили, ж. 1. Женската на коня. Извеждам кобилата на двора. 2. Прен. Разг. Пренебр. Висока и груба жена. // прил. кобилешки, к... |
| кобилица - мн. кобилици, ж. 1. Истор. Дъгообразно извито дърво с длабове в двата края, което се е поставяло на рамото за носене на бакъри, ко... |
| кобра - мн. кобри, ж. 1. Вид силноотровна змия, срещаща се най-често в Южна Азия и в Южна Америка; змия очиларка. 2. Прен. Много зла жена. |
| кобур - мн. кобури, (два) кобура, м. Кожен калъф за пистолет. Под куртката му се виждаше кобурът на пистолета. |
| кова - ковеш, мин. св. ковах, мин. прич. ковал, несв. 1. Удрям с чук нагорещен метал, за да му придам определена форма или да получа изде... |
| коварен - коварна, коварно, мн. коварни, прил. 1 Който прикрива с благовидност зли намерения спрямо някого; подъл. Тя се оказа много коварна... |
| коварство - мн. коварства, ср. 1. Само ед. Качество на коварен. 2. Коварна постъпка. |
| ковач - мн. ковачи, м. 1. Занаятчия, който прави или поправя изделия от метал. Този ковач кове подкови и други железа. 2. Занаятчия, който... |
| ковашки - ковашка, ковашко, мн. ковашки, прил. Който се отнася до ковач или до работата му. Ковашка работилница. Ковашки чук. Ковашки труд. |
| ковбой - ковбоят, ковбоя, мн. ковбои, м. Каубой. |
| ковбойски - ковбойска, ковбойско, мн. ковбойски, прил. Каубойски. |
| коввам - ковваш, несв. и ковна, св. Разг. Удрям или забивам гвоздей леко, един-два пъти. Ковни този стол, разковал се е. |
| ковна - ковнеш, мин. св. ковнах, мин. прич. ковнал, св.— вж. коввам. |
| ковчег - мн. ковчези, (два) ковчега, м. 1. Продълговат сандък с отделен капак, в който се полага покойник преди погребването. Ковчегът беше... |
| ковчеже - мн. ковчежета, ср. Остар. Сандъче за съхраняване на пари и ценности. |
| ковък - ковка, ковко, мн. ковки, прил. Който се поддава на коване. Ковък метал. |
| ковьор - мн. ковьори, (два) ковьора, м. Тъкано или бродирано изделие, предназначено обикн. за окачване на стена. Имаше ковьори за зад легло... |
| кога - въпр. нареч. 1. Във въпрос: по кое време. Кога заминавате? Кога си ходил за последен път на кино? 2. Като съюз. За въвеждане на по... |
| кога-годе - неопр. нареч. — вж. -годе. |
| когато - относ. нареч. Като съюз. 1. За въвеждане на подчинено обстоятелствено изречение за време, което съвпада с времето, означено в глав... |
| кого - — вж. кой. |
| когото - вж. който. |
| код - кодът, кода, мн. кодове, (два) кода, м. 1. Система от условни знаци за предаване на тайна информация. Разчитам код. Използвам код.... |
| кодекс - мн. кодекси, (два) кодекса, м. 1. Сборник от закони за една сфера на обществения живот. Семеен кодекс. Процесуален кодекс. 2. Прав... |
| кодирам - кодираш, несв. и св.; какво. Представям чрез код, вкарвам в код. Кодирам писмо. |
| кодификация - само ед. Спец. 1. В правото — систематизиране и съгласуване на законите в държавата по области. 2. Спец. В езикознанието — определ... |
| кодифицирам - кодифицираш, несв. и св.; какво. Извършвам кодификация. |
| кодов - кодова, кодово, мн. кодови, прил. Който се отнася до код. Кодова комбинация. |
| кодош - мн. кодоши, (два) кодоша, м. Разг. Шега, подигравка, забава. Голям кодош падна днес в училище. Правя си кодош. |
| кодоша - кодошиш, мин. св. кодоших, мин: прич. кодошил, несв.; кого. Разг. Правя кодош. — кодоша се. Правя си кодош е някого. |
| коефициент - мн. коефициенти, (два) коефициента, м. 1. Спец. В математиката — постоянен множител пред неизвестни или променливи величини. 2. Ве... |