| буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| алармирам - алармираш.1. Давам сигнал за тревога; вдигам тревога.2. Предизвиквам тревога; предупреждавам, обръщам сериозно внимание. |
| алба - (фр.-прованс. alba от лат. alba(lux) 'зора')Старопровансалска предутринна песен. |
| албатрос - мн. албатроси, (два) албатроса.Голяма морска птица, подобна на чайка, с дълъг клюн и тесни криле. |
| албедо - (англ. albedo от клат. albedo 'белота')Физ. Астрон. Величина, характеризираща отражателната способност на телата. |
| албигойци - (фр. albigeois по собств. лат. Albiga, фр. Albi, град във Франция)Ист. Еретици дуалисти в областта Лангедок в Южна Франция през XI... |
| албин - (по исп. albino 'албинос')Зоол. Животно с бяла козина (вълк, лисица, заек и др.), което живее в северните области. |
| албинизъм - (нлат. albinismus по лат. albus 'бял')Мед. Вродена пълна или частична липса на пигмент на кожата, космите и очите, от ко... |
| албинос - мн. албиноси, м.Човек или животно с пълна или частична липса на пигмент на кожата, космите и очите. |
| Албион - (англ. Albion от лат. Albion)Старо име на Англия. |
| албум - мн. албуми, (два) албума.1. Книга с твърда подвързия за подреждане на снимки, марки и под.2. Книжно издание с репродукции. |
| албумин - Белтъчни вещества, важна съставка на животинските и растителните тъкани. |
| алвеолар - (нлат. alveolaris )Фон. Звук, който се учленява, като върхът на езика се допира до алвеолите (д, т). алвеоларен. |
| алвеоли - алвеол.1. Крайните разширения на бронхите във вид на мехурчета.2. Вдлъбнатини на челюстните кости, в които са вместени корените на... |
| алга - (лат. alga)Водорасло. |
| алгебра - Дял от математиката, в който се изучават свойствата на величините независимо от тяхното числово значение. // Прил. алгебричен, алг... |
| алгоритъм - мн. алгоритми, (два) алгоритъма.В математиката и изчислителната техника - система от последователни действия, които водят до решен... |
| алдехиди - В химията - органични съединания: летливи течности със свойствена миризма,които се използват в производството на изкуствена смола ... |
| алебарда - (фр. hallebarde от нем. Hellebarde, helmbarte)Ист. Вид средновековно копие с брадвичка на върха. |
| алегация - (лат. allegatio)Юр. Довод, твърдение, позоваване. |
| алегория - мн. алегории.В литературата - поетически образ, който се създава, като се описва един конкретен предмет, а се подразбира друг; ин... |
| алегро - само ед.1. В музиката - бързо, живо темпо.2. Музикално произведение в същото темпо. |
| александрийски - (по собств. Александър Македонски (356-323 г, пр. Хр.) - македонски цар и завоевател)В съчет. александрийски стих (литер.)- стих о... |
| александрин - (фр. (vers) alexandrin)Литер. Александрийски стих. |
| александрит - (по собств. Александър I, руски император + -ит)Минер. Скъпоценен камък, вид берил, чийто зелен цвят се вижда виолетов на изкустве... |
| ален - алена, алено, мн. алени.Който е с кървавочервен цвят, пурпурен цвят. |
| аленея - аленееш, мин. св. аленях, мин. прич. аленял, несв.Аленея се. - аленея се. Изглеждам ален; изпъквам с аления си цвят. |
| алергени - (нем. Allergen от нлат. allcrgenum по гр. alios 'друг' + ergon 'работа')Мед. Антитела, причиняващи алергия. |
| алергия - мн. алергии.1. Болезнено състояние предизвикано от свръхчувствителност към храни, вещества, лекараства и др.1. Прен. Непоносимост,... |
| алест - алеста, алесто, мн. алести.За кон - който е червеникав, възчервен. |
| алеф - (стевр. aleph)Име на първата буква в старосврейската азбука. |
| алея - мн. алеи.Пътека между редици дървета и храсти в парк. |
| али - (тур. ali 'висш' от ар.)Ост. Турска титла на високопоставени лица. |
| алиаж - (фр.alliage)Xuм. Проба на благороден метал в сплав спрямо другите метали. |
| алиани - (тур. alevi 'последователи на Али, зетя на Мохамед')Рел. Етнорелигиозна общност, възникнала през VII в. с разцеплението ... |
| алианс - мн. алианси, (два) алианса.Дружество, съюз. |
| алиби - само ед.Присъствие на друго място, от мястото на престъплението, което е доказателство за неучастие на заподозряното или обвиняемо... |
| алигатор - мн. алигатори, (два) алигатора.Американски или източноазиатски крокодил; кайман. |
| алиенация - мн. алиенации.1. Отчуждение.2. В правото - отчуждаване на имот; прехвърляне на собственост.3. В медицината - душевно разтройство, ... |
| алиенизъм - (фр. alienisme)Мед. Наука за душевните болести. |
| аликанте - (по собств. Alicante, град в Каталония.)Прочуто испанско вино. |