| буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето | 
|---|
| безстопанствен - безстопанствена, безстопанствено, мн. безстопанствени.1. Който няма стопанин.2. Който не се стопанисва добре. | 
| безстрастен - безстрастна, безстрастно, мн. безстрастни.Който е лишен от страст; равнодушен, безразличен.// нареч. безстрастно.// същ. безстраст... | 
| безстрашен - безстрашна, безстрашно, мн. безстрашни.Който е лишен от страх; смел, храбър.// нареч. безстрашно.// същ. безстрашие. | 
| безсъзнание - само ед.Състояние на загуба на съзнанието. | 
| безсъзнателен - безсъзнателна, безсъзнателно, мн. безсъзнателни.Който не се контролира от съзнанието; неволен. | 
| безсъмнен - безсъмнена, безсъмнено, мн. безсъмнени.Който не предизвиква съмнение; безспорен, очевиден.// нареч. безсъмнено. | 
| безсънен - безсънна, безсънно, мн. безсънни.Който е прекаран без да спи. Безсънна нощ. | 
| безсъние - мн. безсъния.Болезнена липса на сън; състояние, при което човек не може да заспи. | 
| безсъница - мн. безсъници.Безсъние. | 
| безсърдечен - безсърдечна, безсърдечно, мн. безсърдечни.Който е лишен от съчувствие, отзивчивост, милост.// същ. безсърдечие.// същ. безсърдечно... | 
| безтегловност - безтегловността.Спец . В физиката - състояние, при което е неутрализирано действието на теглото на едно тяло. | 
| безукорен - безукорна, безукорно, мн. безукорни.Който не предизвиква укор; безупречен. | 
| безумен - безумна, безумно, мн. безумни.1. Който е лишен от разсъдък, от ум; луд, побъркан.2. Крайно безразсъден.3. Прен. Който е твърде кра... | 
| безумец - мн. безумци.1. Разг. Луд човек.2. Безразсъден човек. | 
| безумие - мн.безумия.1. Само ед. Лудост.2. Само ед. Безразсъдство, пълна загуба на разум в действия и прояви.3. Безумна проява или постъпка. | 
| безумка - мн.безумки.Жена безумец. | 
| безумник - мн. безумници.Остар. Безумец. | 
| безумница - мн.безумници.Остар. Жена безумец. | 
| безумствам - безумстваш.Върша безумия. | 
| безумство - мн.безумства.Безумие. | 
| безумствувам - безумствуваш.Безумствам. | 
| безупречен - безупречна, безупречно, мн. безупречни.Който не може да предизвика упрек.// нареч. безупречно.// същ. безупречност, безупречността... | 
| безусловен - безусловна, безусловно, мн. безусловни.1. Който не е свъзан с поставяне на каквито и да е условия.2. Пълен, абсолютен.// нареч. бе... | 
| безучастен - безучастна, безучастно, мн. безучастни.Който не проявява или не изразява интерес, отношение, чувство.// нареч. безучастно.// същ. ... | 
| безформен - безформена, безформено, мн. безформени.Който няма определена форма и ясни очертания или е загубил обичайната си форма. | 
| безхарактерен - безхарактерна, безхарактерно, мн. безхарактерни.Който е със слаб характер и лесно се поддава на чуждо влияние. Безхарактерен човек... | 
| безхитростен - безхитростна, безхитростно, мн. безхитростни.1. Който е лишен от хитрост; чистосърдечен.2. Който няма големи претенции; прост, иск... | 
| безцветен - безцветна, безцветно, мн. безцветни.1. Който няма цвят или е загубил цвета си.2. Прен. Който с нищо не е забележителен и не прави ... | 
| безценен - безценна, безценно, мн. безценни.1. Много ценен, много скъп.2. Прен. Който има много положителни качества или е много нужен. | 
| безценица - само ед.На безценица. На много ниска цена, почти без пари. | 
| безцеремонен - безцеремонна, безцеремонно, мн. безцеремонни.Който е извън допустимите граници на вежливост и приличие.// нареч. безцеремонно.// с... | 
| безчестен - безчестна, безчестно, мн. безчестни.Който е в противоречие с изискванията за чест, морал, почтенност.// същ. безчестие. | 
| безчестя - безчесиш, безчестих, безчестил.Лишавам от чест; опозорявам. | 
| безчет - нареч.Само в съчетание със съществителни имена в множествено число. Безброй. | 
| безчетен - безчетна, безчетно, мн. безчетни.Безброен. | 
| безчинствам - безчинстваш.Върша безчинства. | 
| безчинство - мн.безчинства.Произвол, безобразие, злодеяние; неприличие. | 
| безчинствувам - безчинствуваш.Безчинствам. | 
| безчислен - безчислена, безчислено, мн. безчислени.Безброен, безчетен, неизброим. | 
| безчовечен - безчовечна, безчовечно, мн. безчовечни.Който е лишен от човечност; жесток, безмилостен.// същ. безчовечие.// същ. безчовечност, бе... |