| буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| виквам - викваш, несв. и викна, св.Почвам да викам (в 1, 2, 3 и 4 знач.); викам веднъж или поединично. Поспре малко и пак виква. Викнах лек... |
| викинги - викинг, м.Средновековни скандинавски морски воини, търговци, разбойници. |
| викна - викнеш, мин. св. викнах, мин. прич. викнал, се.— вж. виквам. |
| виконт - мн. виконти, м.Във Франция, Англия: титла на благородник между барон и граф, а също лице, което има тази титла. |
| викторина - ми. викторини, ж.Забавна състезателна игра на отговори на въпроси, обикн. обединени в обща тема. Музикална викторина. |
| Виктория - (лат. Victoria)1. Мит. Древноримска богиня на победата, съответна на гръцката Нике.2. Прен. Победа. |
| вила - мн. вили, ж.Уред за прибиране на слама, сено и под., който се състои от няколко железни зъба и дълга, гладка дървена дръжка. |
| вилает - мн. вилаети, (два) вилаета, м.В Османската империя и днешна Турция — голяма административно-териториална единица, управлявана от в... |
| вилан - (лат. villanus)Ист. Феодален селянин в Западна Европа.// прил. вилански. |
| вилица - мн. вилици.Прибор за ядене. |
| вилка - мн. вилки, ж.Устройство в апарат с раздвоени краища. Вилка на телефон. |
| вилнея - вилнееш, мин. св. вилнях, мин. прич. вилнял, несв.1. За природни явления - проявявам се с голяма сила; бушувам. Бурята вилнее.2. З... |
| виме - мн. вимета, ср.Млечният орган на някои домашни животни (крава, коза, овца и др.). |
| вимпел - мн. вимпели, (два) вимпела, м.Спец. Тясно, триъгълно военно знаме на кораб, когато плава, за идентификация. |
| вина - мн. вини, ж.1. Простъпка, провинение. Имаш голяма вина.2. Отговорност за станала щета. Кой ще поеме вината за загубите?3. Причина ... |
| винаги - нареч.1. Всеки път. Винаги ставам.2. По всяко време; всякога. Винаги съм за разходка.3. Постоянно, неизменно. Винаги си купува най... |
| винар - винарят, винаря, мн. винари, м.Човек, който произвежда и/или продава вино.// прил. винарски. |
| винарница - мн. винарници, ж.Място, помещение, където се произвежда и отлежава вино. |
| винарство - само ед.1. Производство на вино.2. Занятие на винар. |
| виндикация - (лат. vindicatio)Юр. Право на собственика да изисква своя вещ, незаконно владяна от друг.// прил. виндикационен. |
| виндроуер - мн. виндроуери, (два) виндроуера.Приспособление на комбайн за отделяне на неузрелите класове. |
| винегрет - само ед.Спец. В кулинарията - сос от оцет, олио и др. за подправка на ястия. |
| винервайс - м., само ед.Бял варовиков прах, който се употребява в бояджийството. |
| винетка - мн. винетки, ж.Малък орнамент за украса на книга. |
| винил - (англ. vinyl по лат. vinum 'вино' + -ил)Хим. Органически радикал СН2=СН, образуващ важни продукти чрез полимеризация, ка... |
| винкел - мн, винкели, (два) винкела, м.1. Уред за измерване на прав ъгъл.2. Пресовано под прав ъгъл желязо.// прил. винкелен. |
| вино - мн. вина, ср.1. Само ед. Алкохолна напитка от ферментирал гроздов сок. Бяло вино. Сухо вино. Сладко вино.2. Вид, марка, порция от ... |
| виновен - виновна, виновно, мн. виновни.Който има вина, сторил е вина или изразява вина.// нареч. виновно.// същ. виновност. |
| виновник - мн. виновници, м.1. Виновен човек.2. Разг. Този, който е причина за нещо, обикн. позитивно. |
| виновница - мн. виновници, ж.Жена виновник. |
| винт - винтът, винта, мн. винтове, (два) винта.1. Цилиндричен метален елемент със спирален нарез за съединяване на части чрез завъртане; ... |
| винтовка - мн. винтовки, ж.Лека пушка с винтов нарез на цевта. |
| винтяга - (нем. Windjacke по Wind 'вятър' +Jacke 'яке')Къса връхна туристическа дреха от непромокаема материя.// прил. в... |
| винчестер - (по англ. собств. Winchester - град в Англия)Вид магазинна пушка - винтовка. |
| виня - виниш, виних, винил.Смятам за виновен, приписвам вина. |
| виола - мн. виоли, ж.Струнен лъков музикален инструмент, по-голям от цигулката и с по-нисък регистър. |
| виолетка - мн. виолетки, ж.Горска теменужка. |
| виолетов - мн. виолетова, виолетово, мн. виолетови.Който е с цвят между син и червен; темеужен, лилав. |
| виолонист - (фр. violoniste от violon 'цигулка')Муз. Цигулар. |
| виолончело - мн. виолончела, ср.Четириструнен лъков музикален инструмент, по-голям от виола и по-малък от контрабас; чело. |