| буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| възлегна се - възлегнеш се, мин. св. възлегнах, мин. прич. възлегнал се, св.— вж. възлягам се. |
| възлест - възлеста, възлесто, мн. възлести, прил.Който има възли, покрит с възли. |
| възлизам - възлизаш, несв. и възляза, св.Наброявам, имам брой. |
| възлов - възлова, възлово, мн. възлови.1. Който се отнася до възел.2. Прен. Главен, централен, основен. Възлов проблем. |
| възложа - възложиш, мин. св. възложих, мин. прич. възложил, св.— вж. възлагам. |
| възлюбвам - възлюбваш, несв. и възлюбя.Остар. Силно обиквам. |
| възлюбен - възлюбена, възлюбено, мн. възлюбени, прил.1. Любим.2. Като същ. Любим човек. Моята възлюбена. |
| възлюбя - възлюбиш, мин. св. възлюбих, мин. прич. възлюбил, св.— вж. възлюбвам. |
| възлягам се - възлягаш се, несв. и възлегна се.Лягам върху нещо, излягам се, изтягам се. |
| възляза - възлезеш, мин. св. възлязох, мин. прич. възлязъл, св.— вж. възлизам. |
| възмездие - мн. възмездия, ср.Компенсации за извършено престъпление, зло. Има възмездие. Час за възмездие. |
| възмездя - възмездиш, мин. св. възмездих, мин. прич. възмездил, св.- вж. възмездявам. |
| възмездявам - възмездяваш, несв. и възмездя.Кого/какво. Давам като отплата, като компенсация. |
| възмогвам се - възмогваш се, несв. и възмогна се, св.Ставам заможен, забогатявам. |
| възмогна се - възмогнеш се, мин. св. възмогнах се, мин. прич. възмогнал се, св.— вж. възмогвам се. |
| възможен - възможна, възможно, мн. възможни, прил.Който може да стане; осъществим, допустим, изпълним. |
| възможно - нареч.1. В значение на сказуемо: има възможност, допустимо е. Възможно е да замина. Става възможно да участваме.2. Обикн. със срав... |
| възможност - възможността, мн. възможности.1. Удобен случай, начин, средство, които позволяват осъществяването на нещо.2. Само мн. Способности,... |
| възмутен - възмутена, възмутено, мн. възмутени.Който е обзет от възмущение или изразява възмущение. |
| възмутителен - възмутителна, възмутително, мн. възмутителни, прил.Който предизвиква възмущение. Възмутително държание. |
| възмутя - възмутиш, мин. се. възмутих, мин. прич. възмутил, св.— еж. възмущавам. |
| възмущавам - възмущаваш, несв. и възмутя, св.; кого.Предизвиквам възмущение. Той ме възмущава.- възмущавам се/възмутя се.Изпитвам възмущение. |
| възмущение - само ед.Силно раздразнение, негодувание, гняв. С възмущение. |
| възмъжавам - възмъжаваш, несв. и възмъжея, св.1. Укрепвам физически, ставам зрял мъж.2. Прен. Калявам се, ставам силен по дух. |
| възмъжея - възмъжееш, мин. св. възмъжах, мин. прич. възмъжал, св.— вж. възмъжавам. |
| възнаградя - възнаградиш, мин. св. възнаградих, мин. прич. възнаградил, св.— вж. възнаграждавам. |
| възнаграждавам - възнаграждаваш, несв. и възнаградя, св.; кого.Отплащам се за извършена работа или за услуга с пари, с предмет и др. |
| възнаграждение - мн. възнаграждения, ср.Заплатена сума пари срещу извършена работа. Месечно възнаграждение. |
| възнак - нареч.По гръб, нагоре с лицето. |
| възнамерявам - възнамеряваш, несв.Имам намерение; мисля, замислям, обмислям. Какво възнамеряваш да направиш? |
| възнегодувам - възнегодуваш, св.Започвам да негодувам открито. |
| възниквам - възникваш, несв. и възникна, св.; какво.Появявам се, зараждам се, образувам се. Възникнаха някои трудности. Постоянно възникват ко... |
| възникна - възникнеш, мин. св. възникнах, мин.прич. възникнал, св.— вж. възниквам. |
| възобновя - възобновиш, мин. св. възобнових, мин. прич. възобновил, св.— вж. възобновявам. |
| възобновявам - възобновяваш, несв. и възобновя.1. Почвам отново. Възобновиха атаките.2. Ремонтирам, обновявам, привеждам в предишното състояние. |
| възпаление - само ед.Спец. Болестен процес, съпроводен с температура, подуване и зачервяване на засегнатия орган. Възпаление на очите.// прил. ... |
| възпея - възпееш, мин. св. възпях, мин. прич. възпял, св.— вж. възпявам. |
| възпирам - възпираш, несв. и възпра, св.1. Остар. Кого/какво. Спирам, задържам.2. Кого. Уговарям да не извърши, попречвам. Не мога повече да ... |
| възпитавам - възпитаваш, несв. и възпитам, св.1. Кого/какво. Системно въздействам, влияя, за да формирам нечии характер. Мислех си, че съм успя... |
| възпитам - възпиташ, св.— вж. възпитавам. |