| буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| мълча - мълчиш, мин. св. мълчах, мин. прич. мълчал, несв. 1. Не произнасям нищо, не говоря, не издавам никакви звукове. Мълчеше и не отгов... |
| мълчалив - мълчалива, мълчаливо, мн. мълчаливи, прил. 1. Който не обича много да говори, а предпочита да мълчи. Мълчаливо момиче. 2. Изразен ... |
| мълчешката - нареч. Мълчешком. |
| мълчешком - нареч. С мълчание, мълком. Хапе мълчешком. |
| мъмрене - мн. мъмрения, ср. 1. Укор. 2. Спец. Вид наказание, обикн. най-малкото. |
| мъмря - мъмриш, мин. св. мъмрих, мин. прич. мъмрил, несв. 1. Остар. Бърборя, мърморя. 2. Кого. Коря, гълча, карам се. Мъмря децата за счуп... |
| мъник - мн. мъници, (два) мъника, м. 1. Малко, дребно куче. 2. Прен. Дребен човек. |
| мънисто - мн. мъниста, ср. Пробито разноцветно топче от стъкло, кехлибар или от други камъни за броеница или накит. // прил. мънистен, мънис... |
| мъниче - мн. мъничета, ср. Мъник. |
| мъничък - мъничка, мъничко, мн. мънички, прил. Много малък, твърде дребен. Мънички пръстчета на бебе. |
| мънкам - мънкаш, несв. 1. Говоря неразбрано и неясно. Стига си мънкал. 2. Говоря несигурно, несмело. |
| мърдам - мърдаш, несв. 1. Движа се на мястото си, не стоя спокойно; шавам. Не мърдай! 2. Какво. Движа, клатя, местя. Мърдаше ръката си, ког... |
| мързел - само ед. Липса на желание за движение и работа; леност. |
| мързелив - мързелива, мързеливо, мн. мързеливи, прил. 1. Който е обхванат от мързел; ленив. Мързелива жена. 2. Който изразява мързел. Мързели... |
| мързеливец - мн. мързеливци, м. Мързелив човек, лентяй. |
| мързеливка - мн. мързеливки, ж. Мързелива жена, лентяйка. |
| мързелувам - мързелуваш, несв. Нищо не правя, бездействам, обхванат от мързел. Стига си мързелувал, ами се хващай за работа! |
| мързи ме - (или те, го, я, ни, ви, ги), мин. св. мързя ме, мин. прич. мързяло ме, несв.; безл. Нямам желание за работа, обхванал ме е мързел.... |
| мъркам - мъркаш, несв. 1. За котка — издавам тих, равен звук, обикн. от задоволство. Чуй я как мърка! 2. Прен. Издавам подобен звук от удов... |
| мърла - мн. мърли, ж. Пренебр. Жена мърльо. |
| мърльо - мн. мърльовци, м. Пренебр. Мърляв, мръсен човек. |
| мърляв - мърлява, мърляво, мн. мърляви, прил. Мръсен, изцапан, неугледен. Мърляво циганче. Мърляви котета. |
| мърморко - мн. мърморковци, м. Разг. Човек, който постоянно е недоволен и изразява това, като мърмори. |
| мърморя - мърмориш, мин. св. мърморих, мин. прич. мърморил, несв. 1. Говоря неясно, неразбрано, обикн. на себе си. Какво мърмори тоя? 2. Дос... |
| мърсотя - мърсотиш, мин. св. мърсотих, мин. прич. мърсотил, несв. Цапам много, навсякъде; мърся. |
| мърсувам - мърсуваш, несв. 1. Върша неприлични, непристойни или осъдителни работи. 2. Крада. |
| мърся - мърсиш, мин. св. мърсих, мин. прич. мърсил, несв. 1. Какво. Правя да стане мръсен; цапам. 2. Прен. Кого/какво. Скверня, петня. Мър... |
| мъртвец - мн. мъртъвци, м. Умрял човек, покойник. |
| мъртвешки - мъртвешка, мъртвешко, мн. мъртвешки, прил. 1. Присъщ на мъртвец. Мъртвешка студенина. 2. Напълно безжизнен, мъртъв. • Мъртвешка гл... |
| мъртвило - само ед. Липса на живот; пълен покой, замрялост. |
| мъртвопиян - мъртвопияна, мъртвопияно, мн. мъртвопияни, прил. Пиян в голяма степен, до забрава. Върна се мъртвопиян. |
| мъртвороден - мъртвородена, мъртвородено, мн. мъртвородени, прил. Умрял, преди да се роди; роден мъртъв. Мъртвородено дете. |
| мъртъв - мъртва, мъртво, мн. мъртви, прил. 1. Умрял, не жив, лишен от живот. Мъртъв човек. 2. Прен. Лишен от жизненост, от оживление. Мъртв... |
| мърцина - само ед. 1. Животно, умряло, без да може да се използва месото му. 2. Нареч. Безполезно, напразно. Умрял мърцина. |
| мърша - мн. мърши, ж. 1. Останки от умряло животно; леш. 2. Прен. Недействен, безжизнен човек или група. 3. Вид растение с неприятна мириз... |
| мършав - мършава, мършаво, мн. мършави, прил. 1. Който има сухо тяло, без мазнина; много слаб. Мършав човек. Мършаво магаре. 2. Не-шюдороде... |
| мършавея - мършавееш, мин. св. мършавях, мин. прич. мършавял, несв. Ставам мършав, слабея. |
| мъст - мъстта, само ед., ж. Ответно действие за причинено зло; възмездие, отмъщение. Жажда за мъст. |
| мъстител - мъстителят, мъстителя, мн. мъстители, м. Остар. Човек, който мъсти; отмъстител. |
| мъстителен - мъстителна, мъстително, мн. мъстителни, прил. Остар. Склонен към мъст; отмъстителен. |