| буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| вездесъщ - вездесъща, вездесъщо, мн. вездесъщи.Който е навсякъде, който прониква навсякъде и взема участие във всичко. |
| везикула - (нлат. vesicula 'мехурче')Мед. 1. Изрив по кожата във вид на мехур.2. Белодробна алвеола.// прил. везикуларен.везикуларн... |
| везикулит - (нлат. vesiculitis)Мед. Възпаление на семенните мехурчета. |
| везир - мн. везири.В мюсюлманските държави - висше административно лице, министър.// прил. везирски. |
| везмо - мн. везма.Везба (в 2 знач.). |
| везни - везна.1. Теглилка с две блюда, обикн. за мерене на по-малки тежести.2. Зодиакално съзвездие (м. септември - октомври). |
| вейвам - вейваш, вейна.1. За вятър - подухвам, подъхвам.2. За вятър - почвам да вея. |
| вейка - мн. вейки.Тънко клонче от дърво, обикн. заедно с листата.Като вейка. Разг. Много слаб. |
| вейна - вейнеш, вейнах, вейнал.- вж. вейвам. |
| век - векът, века, мн. векове, (два) века.1. Време от сто години; столетие.2. Исторически период, епоха, която се характеризира със своя... |
| векил - (тур. vekil от ар.)Ист. Пълномощник, повереник, агент.// прил. векилски. |
| вековен - вековна, вековно, мн. вековни.Който трае векове; много дълъг. |
| вектор - мн. вектори, (два) вектора.Спец. В математиката - величина с определена посока, графически изразявана във вид на линии.// прил. ве... |
| векувам - векуваш.Живея или пребивавам някъде много дълго, цял век. |
| веларен - (нем. velar от нлат. velarius по лат. velum 'меко небце')Език. Задноезичен (съгласните к, г). |
| велегласен - велегласна, велегласно, мн. велегласни.Остар. Гръмогласен.// нареч. велегласно. |
| велен - (фр. velin 'фина щавена кожа')Най-хубавият вид пергамент.// прил. веленов.веленова хартия - бяла гланцирана хартия. |
| велзевул - само ед.1. Според религиозните вярвания - главатарят на дяволите; сатана.2. Прен. Лукав, коварен човек. |
| велик - велика, велико, мн. велики.1. Който значително превъзхожда обичайното.2. Остар. За чувство - много, извънредно силен. |
| великан - мн. великани.1. Човек с огромен ръст; гигант.2. Човек с изключителни постижения в своята област; титан.// прил. великански. |
| великденче - мн. великденчета.Общо название на няколко вида горски цветя, които цъвтят с малки нежни цветове по Великден. |
| великодушен - великодушна, великодушно, мн. великодушни.Който е снисходителен към другите; който умее да се обстрахира от дребното.// същ. велик... |
| великолепен - великолепна, великолепно, мн. великолепни.1. Разкошен, прекрасен, блестящ, красив.2. Който има изключителни качества; отличен.// н... |
| величав - величава, величаво, мн. величави.Величествен.// същ. величавост. |
| величайши - величайша, величайшо и величайше, мн.величайши.Остар. Извънредно голям, преголям. |
| величая - величаеш, величах, величал.Провъзгласявам за велик, изключителен. |
| величествен - величествена, величествено, мн. величествени.Внушителен, грандиозен; изпълнен с величие. |
| величество - мн. величества, ср.За назоваване на монарх или в обръщение към него в знак на етикетно-почтително отношение. |
| величие - мн. величия.1. Само ед. Наличие на качества, които внушават преклонение, уважение.2. Ирон. Издигнат в обществото човек. |
| величина - мн. величини, ж.1. Спец. Това, което може да се измери, изчисли. Променлива величина.2. Духовна стойност, значимост. Той е от евро... |
| велкро - (англ. velcro)Материал за лесно закопчаване на дрехи, обувки и др. от две части - мъхеста и покрита с кукички. |
| велможа - мн. велможи, м. Истор.1. Знатен и богат сановник. Царски велможи2. Пренебр. Големец, управленец с голяма власт, който се държи кат... |
| велосипед - мн. велосипеди, (два) велосипеда, м.Превозно средство с две колела, което се кара с крака; колело.// прил. велосипеден, велосипедн... |
| велосипедист - мн. велосипедисти, м.Човек, който кара велосипед; колоездач. |
| велпапе - само ед.Мек накъдрен картон за опаковка. Завод за велпапе. |
| велур - само ед.1. Вид обработена кожа с мъх от едната страна.2. Памучен или вълнен плат с гъст мъх от лицевата страна.// прил. велурен, ... |
| вена - мн. вени, ж.Спец. В анатомията — кръвоносен съд, по който се движи кръвта от периферията на тялото към сърцето.// прил. венозен, в... |
| вендета - само ед.Кръвно отмъщение. |
| венди - (нем. Wende)Немско име на западните славяни, населявали цяла Източна Германия; изтребени или понемчени през XII-XVII в. |
| вендуза - мн. вендузи, ж.Особена стъклена чаша, която се прилепва към тялото на човек за загряване и раздвижване на кръвта при настинка. |