| буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| мистерия - мн. мистерии, ж. 1. Тайнство, загадка; труднообяснимо явление. 2. Спец. Средновековна драма с библейски сюжет. |
| мистик - мн. мистици, м. Лице, което е склонно към мистика или е привърженик на мистицизма. |
| мистика - само ед. 1. Вяра в божественото, в тайнственото. 2. Вяра в общуването със свръхестествени сили; суеверие. 3. Прен. Тайнственост, з... |
| мистификатор - мн. мистификатори, м. Лице, което извършва мистификация. // прил. мистификаторски, мистификаторска, мистификаторско, мн. мистифика... |
| мистификация - мн. мистификации, ж. Преднамерена измама или заблуда с користни цели или за шега. Литературна мистификация. |
| мистифицирам - мистифицираш, несв. и св.; какво. Правя мистификация. |
| мистицизъм - само ед. 1. Склонност към мистика. 2. Религиозно направление, според което човекът може да общува с божества чрез откровение. |
| мистичка - мн. мистички, ж. Жена мистик. |
| мистрия - мн. мистрии, ж. Зидарски инструмент, подобен на лопатка, с който се гребе и размазва хоросан. |
| мистър - само ед. Във вежливо обръщение към мъж (в англоезичните страни); господин. |
| мисъл - мн. мисли, ж. 1. Умствена дейност, мислене (във 2 знач.). 2. Следствие, резултат от мислене, идея. Оригинална мисъл. Мисли на вели... |
| мит - митът, мита, мн. митове, (два) мита, м. 1. Древно сказание за легендарни герои, за богове, за природата или за исторически събития... |
| митинг - мн. митинги, (два) митинга, м. Масово събрание за обсъждане на политически или други въпроси, които вълнуват обществото и са свърз... |
| митингувам - митингуваш, несв. Разг. Провеждам митинг, участвам в митинг. |
| миткало - само ед. Разг. Лице, което митка. |
| миткам - миткаш, несв. Разг. Ходя без посока и без работа, шляя се; скитам се. |
| митница - мн. митници, ж. Държавно учреждение, което контролира внасяните и изнасяните стоки през границата и събира мита за тях. // прил. м... |
| митничар - митничарят, митничаря, мн. митничари, м. Лице, което работи на митница. // прил. митничарски, митничарска, митничарско, мн. митнич... |
| митничарка - мн. митничарки, ж. Жена митничар. |
| митничарство - само ед. Занятие на митничар. |
| мито - мн. мита, ср. Налог, такса, която се събира за внасяне и изнасяне на стоки. Вносни мита. |
| митолог - мн. митолози, м. Специалист по митология. |
| митология - мн. митологии, ж. 1. Съвкупност от митове на един народ. Славянска митология. 2. Само ед. Наука за произхода, значението и историч... |
| митра - мн. митри, ж. Спец. Богато украсена корона, която се носи от лица с епископски сан при богослужения. |
| митрополит - мн. митрополити, м. Висше почетно звание на епископ, който управлява митрополия, епархия. // прил. митрополитски, митрополитска, м... |
| митрополия - мн. митрополии, ж. 1. Църковна област, подразделена на околии или наместничества. 2. Сградата, в която се помещава митрополитът и ... |
| мичман - мн. мичмани, м. Воинско звание на лице от неофицерския състав на флота и лице с такова звание. // прил. мичмански, мичманска, мичм... |
| миш-маш - 1. Нареч. Объркано, хаотично. Всичко стана миш-маш. 2. Същ., само ед., м. Ястие — бъркани яйца с лютеница или печени пиперки. |
| мишелов - мн. мишелови, (два) мишелова, м. Едра граблива птица; ястреб. |
| мишеловка - мн. мишеловки, ж. Приспособление за ловене на мишки; капан за мишки. |
| мишеморка - само ед. Отрова арсеник. |
| мишена - мн. мишени, ж. 1. Предмет, който служи за цел при стрелба. 2. Прен. Лице, което е предмет на действия или нападки. Той стана мишен... |
| миши - миша, мише и мишо, мн. миши, прил. Който се отнася до мишка. |
| мишина - мн. мишини, ж. Разг. Гнездо, леговище на мишка. |
| мишка - мн. мишки, ж. Дребен гризач с остра муцуна и дълга тънка опашка. Полска мишка. Домашна мишка. // същ. умал. мишле, мн. мишлета, ср... |
| мишкувам - мишкуваш, несв. 1. За животно — ловя мишки. Лисицата беше много гладна и слаба и затова бе принудена да мишкува. 2. Разг. Ровя. тъ... |
| мишница - мн. мишници, ж. Част от ръката между рамото и лакътя. • Нося две дини под една мишница. Върша две различни работи едновременно. |
| мишок - мн. мишоци, (два) мишока, м. Мъжка или едра мишка. |
| мишца - мн. мишци, ж. Разг. Мускул. Силни и здрави мишци. • Напрягам мишци. Полагам големи усилия, за да извърша някаква работа. |
| мия - миеш, мин. св. мих, мин. прич. мил, несв.; какво. 1. Чистя нещо с вода, като го търкам. Мия чинии и чаши. Мия лицето си. 2. Прен. ... |