| буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| електрод - мн. електроди, (два) електрода, м. Спец. Проводник, от който или към който тече електрически ток при електролиза, електрическа дъг... |
| електрожен - мн. електрожени, (два) електрожена, м. Уред за спояване на метали чрез електрическа дъга. |
| електроженист - мн. електроженисти, м. Работник, който работи с електрожен. |
| електрокар - мн. електрокари, (два) електрокара, м. Малка товарна кола с електродвигател за обслужване на цехове, гари и др. |
| електрокардиограма - мн. електрокардиограми, ж. Спец. В медицината — запис под формата на графика на работата на сърцето, направен от електрокардиограф... |
| електрокардиограф - мн. електрокардиографи, (два) електрокардиографа, м. Спец. В медицината — уред за записване на електрически явления, свързани с де... |
| електрокарист - мн. електрокаристи, м. Работник, който обслужва електрокар. |
| електролиза - само ед. Спец. Химическо разлагане на електролит под действието на протичащ през него електрически ток. |
| електролит - само ед. Спец. Вещество, което в разтвор или в разтопено състояние провежда електрически ток и едновременно с това се разлага от н... |
| електромер - мн. електромери, (два) електромера, м. Уред за отчитане на изразходваната електрическа енергия. |
| електрон - мн. електрони, (два) електрона, м. Спец. Елементарна частица с най-малък отрицателен електрически заряд и най-малка маса.// прил. ... |
| електроника - само ед. Спец. Приложна наука за взаимодействието на заредени частици с електромагнитни полета и за методите за създаване на полуп... |
| електронноизчислителен - електронноизчислителна, електронноизчислително, мн. електронноизчислителни, прил. • Електронноизчислителна машина. Спец. Електронн... |
| електропровод - мн. електропроводи, (два) електропровода, м. Проводник за пренасяне на електрически ток на разстояние. // прил. електропроводен, е... |
| електротехника - само ед. Наука за използването на електричеството за практически цели. |
| елемент - мн. елементи, (два) елемента, м. 1. Съставна част на разложим предмет; детайл, част, компонент. 2. Част в/от състава на нещо. В по... |
| елементарен - елементарна, елементарно, мн. елементарни, прил. 1. Прост, несложен; който трябва да е известен на всеки. Елементарни правила за у... |
| елементаризирам - елементаризираш, несв. и св.; какво. Правя да изглежда по-елементарен (в 1 знач.), отколкото е. Не елементаризирай нещата! |
| елен - мн. елени, (два) елена, м. Едър горски бозайник с красиво, стройно тяло и разклонени рога. // същ. умал. еленче, мн. еленчета, ср.... |
| елизия - мн. елизии, ж. Спец. В езикознанието — изпускане на звук от състава на дума при изговор. |
| еликсир - само ед. 1. Вълшебно питие, което запазва човека млад и практически безсмъртен. 2. Прен. Много хубаво, отлично питие, което дава б... |
| елиминирам - елиминираш, несв. и св.; какво/кого. Отстранявам, изключвам. Нашият отбор елиминира противника. Елиминираха ме от групата на прове... |
| елини - елин, м. Название на населението от Стара Гърция. |
| елипса - мн. елипси, ж. Спец. 1. В математиката — затворена крива линия, получена от пресичането на конус или цилиндър с плоскост. 2. В ези... |
| елипсовиден - елипсовидна, елипсовидно, мн. елипсовидни, прил. Който има вид на елипса. |
| елипсоид - мн. елипсоиди, (два) елипсоида, м. Спец. В математиката — геометрично тяло, което се получава при въртене на елипса около една от ... |
| елиптичен - елиптична, елиптично, мн. елиптични, прил. Който се отнася до елипса (във 2 знач.). Елиптичен израз. |
| елит - само ед. 1. Отбрана част от дадена социална група, среда, професия и др. 2. Подбрани екземпляри от растения, животни, семена при с... |
| елитарен - елитарна, елитарно, мн. елитарни. прил. Който е предназначен за елита или изхожда от елита. Елитарно изкуство. |
| елмаз - мн. елмази, (два) елмаза, м. 1. Само ед. Безцветен минерал със силен блясък и с най-голяма твърдост сред минералите; диамант. 2. О... |
| елф - елфът, елфа, мн. елфи, м. В скандинавската митология — приказно същество, дух, благоразположен към хората. |
| елха - мн. елхи, ж. Иглолистно дръвче, обкичено с гирлянди, играчки и подаръци, което се приготвя за Коледа и Нова година. Коледна елха. ... |
| емайл - само ед. 1. Непрозрачна стъкловидна маса, с която се покриват метални или керамични изделия. 2. Спец. В медицината — вещество, с к... |
| емайлирам - емайлираш, несв. и св.; какво. Покривам с емайл. // прил. емайлиран, емайлирана, емайлирано, мн. емайлирани. Емайлирана тенджера. |
| еманация - само ед. 1. Спец. Във физиката — излъчване на радиоактивни вещества. 2. Прен. Излъчване, което представя цялото многообразие и същ... |
| еманципация - само ед. Освобождаване от зависимост, ограничения, предразсъдъци. Еманципация на жените. |
| еманципирам се - еманципираш се, несв. и св. Постигам еманципация. |
| ембарго - само ед. Спец. В международното право — държавна забрана за внос или износ на стоки от/за друга държава. Налагам ембарго. Ембарго ... |
| емблема - мн. емблеми, ж. Условно изображение на понятие, идея във вид на малък предмет, знак. Емблемата на световното първенство по футбол.... |
| емболия - само ед. Спец. В медицината — запушване на кръвоносен съд със съсирена кръв, въздух и др. |