| буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| настеля - настелеш, мин. св. настлах, мин. прич. настлал, св. — вж. настилам. |
| настивам - настиваш, несв. и настина, св. В резултат на простуда се разболявам; простудявам се. Стоях на течение и съм настинал. |
| настигам - настигаш, несв. и настигна, св.: кого/ какво. Стигам някого, тъй като се движа или работя с по-голяма скорост от него, по-добре. Н... |
| настигна - настигнеш, мин. св. настигнах, мин. прич. настигнал, св. — вж. настигам. |
| настилам - настилаш, несв., и настеля, св.; какво. 1. Стеля нещо върху голямо пространство. Настлах пъстри килими из цялата къща. 2. Покривам... |
| настилка - мн. настилки, ж. 1. Пласт от нещо настлано. 2. Пласт, с който е покрит път, улица. Улична настилка. |
| настина - настинеш, мин. св. настинах, мин. прич. настинал, св. — вж. настивам. |
| настинка - мн. настинки, ж. Заболяване, причинено от настиване; простуда. |
| настойка - мн. настойки, ж. Течност, която съдържа екстракт от поставеното в нея вещество или растение. Настойка от лайка. |
| настойник - мн. настойници, м. Лице, което временно изпълнява родителски права върху малолетни или представлява родителите им пред някакви вла... |
| настойница - мн. настойници, ж. Жена настойник. |
| настойчив - настойчива, настойчиво, мн. настойчиви, прил. 1. Който много настоява; упорит, твърд. Настойчив човек. 2. Настоятелен, който изиск... |
| настолен - настолна, настолни, мн. настолни, прил. 1. Който е предназначен за поставяне върху маса. Настолна лампа. 2. Прен. Който е необходи... |
| настоя - настоиш, мин. св. настоях, мин. прич. настоял, се. — вж. настоявам. |
| настоявам - настояваш, несв. и настоя, св. Искам твърдо и последователно нещо да стане. Настоявам да посетим този музей. Настоявам за повишава... |
| настоятел - настоятелят, настоятеля, мн. настоятели, м. Член на настоятелство. |
| настоятелен - настоятелна, настоятелно, мн. настоятелни, прил. 1. Който изразява настояване. 2. Който трябва да стане; наложителен, неотложен. /... |
| настоятелка - мн. настоятелки, ж. Жена настоятел. |
| настоятелство - мн. настоятелства, ср. 1. Група хора, избрани да ръководят стопанството на училище или църква. 2. Ръководство на дружество или орг... |
| настоящ - настояща, настоящо, мн. настоящи, прил. 1. Който съществува или се извършва сега. 2. Който е пред говорителя или слушателя; този, ... |
| настояще - само ед. Сегашното време, съвременността. Настоящето ни е вълнуващо. |
| настрана - нареч. Не тук, по-далече, не много близко. Къщата му е настрани от село. Стой настрана! |
| настрани - нареч. — вж. настрана. |
| настрелям се - настреляш се, св. Стрелям до пълно насищане, колкото искам. |
| настриг - само ед. Количеството настригана вълна. Настригът от овцете тази година е добър. |
| настригвам - настригваш, несв. и настрижа, св.; какво/ кого. 1. Стрижа известно количество от нещо. Настригаха два килограма вълна от овцата. 2... |
| настрижа - настрижеш, мин. св. настригах, мин. прич. настригал, св. — вж. настригвам. |
| настроен - настроена, настроено, мн. настроени, прил. 1. За музикален инструмент - който е приведен към готовност да свири. Настроена китара.... |
| настроение - мн. настроения, ср. 1. Вътрешно душевно състояние. Бодро настроение. 2. Склонност към нещо, желание. Нямам настроение да пея. 3. Н... |
| настройвам - настройваш, несв. и настроя, св. 1. Какво. Обтягам струни на музикален инструмент, за да придам определена височина на тона. Настр... |
| настройка - мн. настройки, ж. Настройване (в 1 и 2 знач.). Правя настройка на китарата. Фина настройка. |
| настройчик - мн. настройчици, м. Лице, което настройва (в 1 и 2 знач.). |
| настройчица - мн. настройчици, ж. Жена настройчик. |
| настроя - настроиш, мин. св. настроих, мин. прич. настроил, св. — вж. настройвам. |
| настроявам - настрояваш, несв. и настроя, св.; какво. Строя много, в достатъчно количество. |
| настръхвам - настръхваш, несв. и настръхна, св. 1. За коса, козина, пера, кожа — наежвам се. Настръхнах от студ. 2. Прен. Приготвям се за напад... |
| настръхна - настръхнеш, мин. св. настръхнах, мин. прич. настръхнал, св. - вж. настръхвам. |
| настудувам се - настудуваш се, св. Студувам много, до крайна степен. |
| настъпателен - настъпателна, настъпателно, мн. настъпателни, прил. Който е в настъпление; активен. Настъпателни действия. // същ. настъпателност,... |
| настъпвам - настъпваш, несв. и настъпя, св. 1. Какво/кого. Стъпвам отгоре, върху нещо или някого. Настъпи змията и тя го ухапа. 2. Срещу кого/... |