| буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| жетвар - жетварят, жетваря, мн. жетвари, м. Жътвар. |
| жетварка - мн. жетварки, ж. Жътварка. |
| жетварски - жетварска, жетварско, мн. жетварски, прил. Жътварски. |
| жетвен - жетвена, жетвено, мн. жетвени, прил. Жътвен. |
| жетон - мн. жетони, (два) жетона, м. Кръгла или четвъртита плочка от метал или пластмаса, която се разменя вместо пари при хазарт: служи з... |
| жив - жива, живо, мн. живи. прил. 1. Който живее, обладава живот, не мъртъв. След злополуката остана жив. Живи цветя. 2. Който се отнася... |
| живак - само ед. 1. Химически елемент — сребристобял течен метал, който се прилага за направа на термометри и др. уреди. 2. Прен. Много по... |
| живачен - живачна, живачно, мн. живачни, прил. Който съдържа живак или е свързан с живак. Живачни соли. Живачно отравяне. |
| живвам - живваш, несв. и живна, св. 1. За живо същество — отново се изпълвам с жизненост, физически сили и бодрост след състояние на отпадн... |
| живеница - само ед. Диал. 1. Туберкулозно заболяване на лимфните жлези по шията; скрофули. 2. Изобщо тежка болест. 3. Рана, която не заздравя... |
| живец - само ед. 1. Диал. Пулс. 2. Прен. Импулс, подтик, определящ и движещ действия или дейност. |
| живея - живееш, мин. св. живях, мин. прич. живял, несв. 1. Съществувам като жив организъм. Човек се ражда, живее, умира. Той живя 80 годин... |
| живина - мн. живини. ж. Живо същество, животно. |
| живителен - живителна, живително, мн. живителни, прил. Който съживява, укрепва, ободрява. Живителна влага. Живителен въздух. |
| живна - живнеш, мин. св. живнах, мин. прич. живнал. св. — вж. живвам. |
| живо - нареч. 1. Пъргаво, бързо, бодро, енергично; дейно. Крача живо. Говоря живо. Участвам живо. 2. Като заповед - бързо. Вървете по-жив... |
| живовляк - само ед. Тревисто растение с изпъкнали жилки по стъблото и листата, някои видове на което са лечебни. |
| живодер - мн. живодери, м. Безмилостен, жесток човек; кожодер, грабител. |
| живопис - живописта, само ед., ж. 1. Вид изобразително изкуство, при което се използват бои. 2. Произведения на това изкуство. |
| живописен - живописна, живописно, мн. живописни, прил. 1. Който е свързан с живопис. 2. Който съдържа ярки цветове. Живописна носия. Живописна... |
| живописец - мн. живописци, м. Художник, който твори живопис. |
| живороден - живородена, живородено, мн. живородени, прил. Който е роден жив. |
| живост - живостта, само ед., ж. Подвижност, пъргавина, бодрост; изразителност. Живост на движенията. Живост на погледа. |
| живот - само ед. 1. Биологична форма на съществуване и движение на материята, възникнала на определен етап от нейното развитие. Произход н... |
| животворен - животворна, животворно, мн. животворни, прил. Който дава живот, сили, жизненост. Животворен въздух. Животворно действие. |
| животинка - мн. животинки, ж. Малко или мило, скъпо животно. |
| животински - животинска, животинско, мн. животински, прил. 1. Който произлиза или се получава от животно. Животинска мазнина. Животински тор. 2... |
| животинче - мн. животинчета, ср. Животинка. |
| животно - мн. животни, ср. 1. Представител на една от формите на органичния свят, не растение. Висши животни. Тревопасни животни. 2. Живо съ... |
| животновъд - мн. животновъди, м. 1. Истор. Гледач на селскостопански животни в държавно или кооперативно стопанство. 2. Спец. Специалист по жив... |
| животновъден - животновъдна, животновъдно, мн. животновъдни, прил. Който е свързан с животновъдство. |
| животновъдка - мн. животновъдки, ж. Жена животновъд. |
| животновъдски - животновъдска, животновъдско, мн. животновъдски, прил. Който се отнася до животновъд. |
| животновъдство - само ед. 1. Отрасъл на селското стопанство, който се занимава с развъждане и отглеждане на селскостопански животни. 2. Науката за ... |
| животоописание - мн. животоописания, ср. Животопис. |
| животопис - животописта, само ед., ж. Описание на живота на някого, биография. // прил. животописен, животописна, животописно, мн. животописни... |
| животописец - мн. животописци, м. Автор на животопис, биограф. |
| животрептящ - животрептяща, животрептящо, мн. животрептящи, прил. Важен за момента, злободневен. Животрептящ въпрос. |
| животувам - животуваш, несв. Прекарвам живота си бедно, без духовни интереси и развлечения, само с най-необходимото. |
| живуркам - живуркаш, несв. Водя беден на идеали и духовни интереси еснафски живот. |