звукът, звука, мн. звукове и звуци, (два) звука, м. 1. Механични трептения, възприемани от човешкото ухо. Силен звук. Чух някакви звукове. 2. Мелодични тонове. Звуците на музиката. Звуците на валса. 3. Спец. Най-малкият звучащ елемент на речта. “А” е гласен звук.
Съновник: Звук
остър или пронизителен ако чуеш насън, е сигнал за опасност. ако е нежен и мелодичен, предстоят ти приятни мигове.