| буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| засегна - засегнеш, мин. св. засегнах, мин. прич. засегнал, св. — вж. засягам. |
| заседавам - заседаваш, несв. Участвам в заседание. Съветът заседава вече три часа. // същ. заседаване, ср. |
| заседание - мн. заседания, ср. Събиране на колектив или на определени негови членове, на което се обсъждат въпроси. Заседание на катедрата. За... |
| заседател - заседателят, заседателя, мн. заседатели, м. • Съдебен заседател. Представител на гражданството при разглеждане на съдебни дела. //... |
| заседателен - заседателна, заседателно, мн. заседателни, прил. Който е свързан със заседание. Заседателна зала. Заседателен глас. |
| заседна - заседнеш, мин. св. заседнах, мин. прич. заседнал, св. - вж. засядам. |
| заседя - заседиш, мин. св. заседях, мин. прич. заседял, св. — вж. заседявам. |
| заседявам - заседяваш, несв. и заседя, св. За стоки, продукти, обикн. в магазин — задържам се по-дълго от нормалното. — заседявам се/заседя се... |
| засека - засечеш, мин. св. засякох, мин. прич. засякъл, св. — вж. засичам. |
| заселвам - заселваш, несв. и заселя, св. 1. Какво. Установявам се да живея в някаква свободна територия; започвам да населявам. Заселили земи... |
| заселище - мн. заселища, ср. Неголямо заселено място, нито село, нито град; поселище. |
| заселник - мн. заселници, м. Мъж, който се е заселил в незаселено дотогава място. • Нов заселник. Мъж, който се е заселил в обитавано, но нап... |
| заселница - мн. заселници, ж. Жена заселник. |
| заселничка - мн. заселнички, ж. Заселница. |
| заселя - заселиш, мин. св. заселих, мин. прич. заселил, св. - вж. заселвам. |
| засенча - засенчиш, мин. св. засенчих, мин. прич. засенчил, св. — вж. засенчвам. |
| засенчвам - засенчваш, несв. и засенча, св. 1. Какво. Правя сянка, преча на силна светлина да проникне. Дървото засенчва двора. Облакът засенч... |
| засечка - мн. засечки, ж. 1. Запъване на огнестрелно оръжие при опит за изстрел, спиране на машина поради повреда; заяждане. Реши да стреля,... |
| засея - засееш, мин. св. засях, мин. прич. засял, св. — вж. засявам. |
| засилвам - засилваш, несв. и засиля, св. 1. Какво. Правя да стане по-силен — да се прояви в по-голяма степен, да се движи по-бързо, да звучи ... |
| засиля - засилиш, мин. св. засилих, мин. прич. засилил, св. — вж. засилвам. |
| засипвам - засипваш, несв. и засипя, св. 1. Какво/ кого. Затрупвам или покривам повърхността с нещо, което се сипе. В мината бяха засипани ра... |
| засипя - засипеш, мин. св. засипах, мин. несв. засипал, св. — вж. засипвам. |
| заситя - заситиш, мин. св. заситих, мин. прич. заситил, св. — вж. засищам. |
| засичам - засичаш, несв. и засека, св. 1. Правя засечка. 2. Спец. Откривам (с помощта на уред) местоположението на точка чрез пресичане на п... |
| засищам - засищаш, несв. и заситя, св. 1. Задоволявам глад. Месото засища бързо. 2. Задоволявам някаква потребност, склонност, влечение. Зас... |
| заскитам - заскиташ, св. — вж. заскитвам. |
| заскитвам - заскитваш, несв. и заскитам, св. Започвам да скитам. Заскитах из празните улици. — заскитвам се/заскитам се. Скитам продължително. |
| заскрежа - заскрежиш, мин. св. заскрежих, мин. прич. заскрежил. св. — вж. заскрежавам. |
| заскрежавам - заскрежаваш, несв. и заскрежа, св.; какво. Правя да се покрие със скреж. Студът заскрежи стъклата на прозорците. — заскрежавам се/... |
| заскрибуцам - заскрибуцаш, св. — вж. заскрибуцвам. |
| заскрибуцвам - заскрибуцваш, несв. и заскрибуцам, св. 1. Започвам да скрибуцам. Машината заскрибуца по-силно. 2. Започвам да правя нещо (да се дв... |
| заскъпвам - заскъпваш, несв. и заскъпна, св. Ставам по-скъп; поскъпвам. |
| заскъпна - заскъпнеш, мин. св. заскъпнах, мин. прич. заскъпнал, св. - вж. заскъпвам. |
| заслабвам - заслабваш, несв. и заслабна, св. 1. Загубвам от физическата издръжливост, от силата на организма си. Организмът е заслабнал от нед... |
| заслабна - заслабнеш, мин. св. заслабнах, мин. прич. заслабнал, св. — вж. заслабвам. |
| засланям - засланяш, несв. и заслоня, св. 1. Кого/ какво. Служа за заслон; предпазвам; прикривам. Дървото ги засланяше от слънцето. 2. Какво.... |
| заслепен - заслепена, заслепено, мн. заслепени, прил. 1. Който е ослепен за миг от силна светлина. 2. Който не може реално да преценява обсто... |
| заслепение - само ед. Състояние на заслепен (във 2 знач.). Изпадам в заслепение. |
| заслепея - заслепееш, мин. св. заслепях, мин. прич. заслепял, св. — вж. заслепявам. |