буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето |
джигит - (множествено число - джигити) е историческо прозвище, особено популярно в Кавказ. Думата е от тюркски произход и може да се превед... |
джин - джинът, джина, мн. джинове, (два) джина, м. Разг. Зъл дух, зла сила. |
джинс - джинсът, джинса, мн. джинсове, (два) джинса, м. Разг. Род, потекло, произход. Като си вземаш жена, гледай да е от джинс. |
джинси - само мн. 1. Вид панталони, ушити от кадифе или здрава памучна материя, със спортна кройка. 2. Материята, от която се изработват та... |
джип - джипът, джипа, мн. джипове, (два) джипа, м. Лек автомобил със стабилно окачване и висока проходимост през разнообразен терен. |
джиро - мн. джира, ср. 1. Спец. Форма за прехвърляне на ценни книжа от едно лице на друго с подпис на притежателя. 2. Прен. Разг. Стоково-... |
джиросам - джиросаш, св. — вж. джиросвам. |
джиросвам - джиросваш, несв. и джиросам, св. Спец. Прехвърлям ценни книжа на друго лице чрез подпис. |
джиу-джицу - само сд. Вид японска борба, включваща техники на защита и нападение, основани на сръчност и ловкост. |
джихад - само ед. Свещена война на мюсюлманите срещу неверниците. |
джоб - джобът, джоба, мн. джобове, (два) джоба, м. 1. Вшита в ръб или пришита върху дреха част с форма на малка торба за носене на дребни... |
джобен - джобна, джобно, мн. джобни, прил. 1. Който се носи в джоб. Джобно ножче. Джобен часовник. 2. Който се отнася до джоб. Джобен проре... |
джогинг - само ед. Бягане с умерено темпо за здраве. |
джоджен - само ед. Многогодишно тревисто растение, използвано като подправка заради приятния си аромат. |
джоинтвенчър - мн. джоинтвенчъри, (два) джоинтвенчъра, м. Съвместно предприятие; обща, съвместна дейност, свързана с известен риск. |
джокер - мн. джокери, (два) джокера, м. Карта за игра, която при нужда може да замени всяка друга карта. |
джолан - мн. джолани, (два) джолана, м. Долна част на говежди крак. |
джонка - мн. джонки, ж. Плавателен съд за превоз на товари с две до четири мачти, който се използва в Югоизточна Азия. |
джувка - мн. джувки, ж. Панделка, чиито краища са оставени да висят свободно след завързването им, използвана за украса. |
джудже - мн. джуджета, ср. 1. Човек с много нисък ръст; пигмей, лилипут. 2. В народното творчество — дребно на ръст човекоподобно същество,... |
джудо - само ед. Вид спорт, чиито правила са осъвременен вариант на националната японска борба джиу-джицу. |
джука - мн. джуки, ж. Диал. Устна. • Правя джуки. 1. Каня някого без желание, насила. 2. Готвя се да заплача. • Подлагам джука. Каня се да... |
джумбуш - само ед. Разг. Веселба, забава; майтап. |
джунгла - мн. джунгли, ж. Гъста непроходима гора в тропическите и субтропическите области, в която живеят хищни зверове и отровни змии. • По... |
джунджурия - мн. джунджурии, ж. Разг. Пренебр. Непотребен, незначителен предмет. |
джуркам - джуркаш, несв.; какво. Разг. Разбивам варена коприва, боб и др. на каша с джуруляк. |
джуруляк - мн. джуруляци, (два) джуруляка, м. Разг. Дървена пръчка с кръстосани перки в единия край, която се използва за разбиване. |
джус - джусът, джуса, само ед., м. Плодов сок. |
дзифт - дзифтът, дзифта, само ед., м. Черна смола, асфалт; зифт. |
дзън - междум. За наподобяване на звук, издаван от звънец или при удар на стъкло. |
дзънкам - дзънкаш, несв. Издавам многократно звука "дзън". |
диабет - само ед. Заболяване, съпроводено с нарушена дейност на жлезите с вътрешна секреция, което води до повишено отделяне на урина и пот... |
диабетик - мн. диабетици, м. Болен от диабет човек. |
диабетичен - диабетична, диабетично, мн. диабетични, прил. Който се отнася до диабет или до диабетик. Диабетичен хляб. |
диабетичка - мн. диабетички, ж. Жена диабетик. |
диагноза - мн. диагнози, ж. 1. Спец. В медицината — определяне на заболяването въз основа на проведени изследвания и обстоен преглед. Точна д... |
диагностирам - диагностираш, несв. и св. Поставям диагноза. |
диагностичен - диагностична, диагностично, мн. диагностични, прил. Който се отнася до поставяне на диагноза. Диагностичен автомобилен пункт. |
диагонал - мн. диагонали, (два) диагонала, м. Спец. В геометрията — отсечка, която съединява върховете на два ъгъла, които не са прилежащи къ... |
диаграма - мн. диаграми, ж. Графично изображение, което онагледява съотношението между някакви величини. Кръгова диаграма. // прил. диаграмен... |