| буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| естество - само ед. Самата същност; това, което е присъщо на нещата. |
| естествознание - само ед. Естествени, природни науки (за явленията и закономерностите в природата). |
| естествоизпитател - естествоизпитателят, естествоизпитателя, мн. естествоизпитатели, м. Лице, което се занимава с изследване на природните явления. |
| естет - мн. естети, м. 1. Спец. Специалист по естетика. 2. Лице с изтънчен вкус, поклонник на всичко изящно. |
| естетизация - само ед. Естетизиране. |
| естетизирам - естетизираш, несв. и св.; какво. 1. Придавам естетически характер, разглеждам като естетически значимо. Опитват се да естетизират ... |
| естетизъм - само ед. Спец. Подход в изкуството, при който доминира стремежът художествените средства сами по себе си да бъдат изкуство. Във фи... |
| естетика - само ед. 1. Спец. Наука за изкуството, за същността и формите на прекрасното в художественото творчество, природата и живота. 2. С... |
| естрада - мн. естради, ж. 1. Издигнато място, обикн. на открито, за изпълнение (на артисти, оркестри, оратори и др.) пред публика. 2. Разг. ... |
| естраден - естрадна, естрадно, мн. естрадни, прил. Който се отнася до естрада (във 2 знач.). Естрадна песен. Естрадна програма. Естраден орке... |
| етаж - мн. етажи, (два) етажа, м. 1. Част от сграда, която включва всички помещения, разположени на едно равнище. 2. За всяка хоризонталн... |
| етажерка - мн. етажерки, ж. Малък подвижен мебел с рафтове, обикн. за книги. |
| еталон - мн. еталони, (два) еталона, м. Образец, модел; мерило за сравнение. Това може да служи като еталон. // прил. еталонен, еталонна, е... |
| етамин - само ед. Мрежест плат, на който се бродира с дебели конци. //прил. етаминен, етаминена, етаминено, мн. етаминени. Етаминена игла. ... |
| етан - само ед. Спец. В химията — безцветен газ без миризма, който се съдържа в нефта и земния газ. |
| етап - мн. етапи, (два) етапа, м. 1. Отделен момент, фаза в развитието на някакъв процес. В последния етап на подготовката за изборите. 2... |
| етер - само ед. Спец. В химията — лесноизпаряваща се безцветна течност, която се използва в химията като разтворител, а в медицината — за... |
| етеричен - етерична, етерично, мн. етерични, прил. • Етерично масло. Спец. Масловидно вещество с приятна миризма, което се съдържа в някои ра... |
| етернит - само ед. Спец. Азбестоциментова смес, от която се правят покривни плочи, водопроводни тръби и др. // прил. етернитов, етернитова, ... |
| етика - само ед. 1. Учение за морала, за неговото развитие, принципи и норми. 2. Съвкупност от норми и правила на поведение; морал. Трябва... |
| етикет - мн. етикети, (два) етикета, м. 1. Листче, което се залепва или прикрепя на предмет (обикн. на търговска стока), за да означи харак... |
| етикеция - само ед. Етикет (във 2 знач.). |
| етил - само ед. Спец. В химията — едновален-тен въглеводороден остатък, който не съществува в свободно състояние. // прил. етилов, етилов... |
| етимология - само ед. Спец. Дял от езикознанието, който изучава произхода, историята и родствените връзки на думите. // прил. етимологичен, ети... |
| етиология - само ед. Спец. 1. В медицината — наука за причините за възникване на болестите. 2. Във философията — наука за причин-ността. |
| етногенеза - само ед. Етногенезис. |
| етногенезис - само ед. Произход на човешкия род, на дадена раса, народ, народност, племе. |
| етнограф - мн. етнографи, м. Специалист по етнография. |
| етнография - само ед. Наука, която изучава материалната и духовната култура на народите. // прил. етнографски, етнографска, етнографско, мн. ет... |
| етнология - само ед. Етнография. // прил. етиологичен, етиологична, етиологично, мн. етиологични. // прил. етнологически, етнологическа, етнол... |
| етнос - мн. етноси, (два) етноса, м. Народ, народност, племе. // прил. етнически, етническа, етническо, мн. етнически. Етническа група. Ет... |
| ето - част. 1. За посочване или за подсилване при посочване на нещо, което е в обсега на говорещото лице. Ето моята стая! Ето виж! 2. За... |
| етология - само ед. Спец. Раздел от зоологията, който изучава поведението на животните в естествени условия. |
| етърва - мн. етърви, ж. Съпругата на един брат по отношение на съпругата на друг брат. Моята етърва. Те са етърви. // прил. етървин, етърви... |
| етюд - мн. етюди, (два) етюда, м. 1. Рисунка, изпълнена от натура, която обикн. е част от бъдещо по-голямо произведение. 2. Неголямо лите... |
| еуфория - само ед. 1. Спец. В медицината — болестно състояние на повишена възбуда, доволство, безгрижие. 2. Повишено самочувствие, веселост,... |
| ефект - мн. ефекти, (два) ефекта, м. 1. Само ед. Резултат, следствие, последица от действие. Няма никакъв ефект от това лекарство. 2. Само... |
| ефектив - мн. ефективи, м. Обикн. мн. Наличност (обикн. в пари, ценни книжа). Ефективи на банката. Увеличавам ефективите. |
| ефективен - ефективна, ефективно, мн. ефективни, прил. От който има добър ефект (в 1 знач.), резултат (обикн. под формата на продукт). Ефектив... |
| ефенди - мн. ефендита, м. Истор. В Османската империя — в обръщение или при учтиво назо-ваване на мъж (след името или титлата); господин. |