| буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| възгордея се - възгордееш се, мин. св. възгордях се, мин. прич. възгордял се, св.— вж. възгордявам се. |
| възгордявам се - възгордяваш се, несв. и възгордея се, св.Ставам горделив. |
| въздавам - въздаваш, несв. и въздам, св.; какво.Отдавам според заслугите. |
| въздам - въздадеш, мин. св. въздадох, мин. прич. въздал, св.— вж. въздавам. |
| въздействам - въздействаш, несв.Оказвам въздействие. Въздействам на психиката му. |
| въздействие - мн. въздействия, ср.Действие с цел упражняване на влияние или за постигане на резултат, промяна. Изпадам под въздействието на музи... |
| въздействувам - въздействуваш, несв.Въздействам. |
| въздигам - въздигаш, несв. и въздигна, св.1. Остар. Какво/кого. Издигам.2. Прен. Кого. Разхвалвам, превъзнасям. |
| въздигна - въздигнеш, мин. св. въздигнах, мин. прич. въздигнал, св.— вж. въздигам. |
| въздихание - мн. въздихания, ср.Остар. Въздишка. |
| въздишам - въздишаш, несв.1. Поемам дълбоко въздух и го издишвам. Защо въздишаш така?2. Прен. За/по кого/какво. Мечтая, копнея. Въздишам по н... |
| въздишка - мн. въздишки, ж.Дълбоко поемане на въздух и издишване поради болка, силно преживяване, скръб и др. |
| въздух - само ед.1. Газообразното вещество, което съставя атмосферата на Земята. Свеж въздух. Планински въздух. Въздухът е мръсен. Не ми до... |
| въздухоплаване - само ед.Теория и практика на придвижването по въздуха на апарати, по-леки от въздуха. |
| въздухоплавател - въздухоплавателят, въздухоплавателя, мн. въздухоплаватели.Лице, което се занимава с теорията или практиката на въздухоплаването. |
| въздържа - въздържиш, мин. св. въздържах, мин. прич. въздържал, св.— вж. въздържам. |
| въздържам - въздържаш, несв. и въздържа, св.1. Кого. Преча да действа; задържам, спирам, възпирам.2. Възпирам, овладявам от проява на свое чув... |
| въздържан - въздържана, въздържано, мн. въздържани, прил.1. Който умее да се въздържа.2. Резервиран.// нареч. въздържано.// същ. въздържаност,... |
| въздържание - само ед.Остар. Самоограничение. |
| въздържател - въздържателят, въздържателя, мн. въздържатели, м.Човек, който доброволно и съзнателно се е отказал от употреба на алкохол. Да не с... |
| въздъхвам - въздъхваш, несв. и въздъхна, св.Въздишам (в 1 знач.) веднъж. |
| въздъхна - въздъхнеш, мин. св. въздъхнах, мин. прич. въздъхнал, св.- вж. въздъхвам. |
| възел - мн. възли, (два) възела, м.1. Вързано място на въже, връв, конец и под.2. Подутина, надебеляване.3. Място, където се събират, съед... |
| възема се - въземеш се, мин. св. възех се, мин. прич. възел се, св.— вж. въземам се. |
| въземам се - въземаш се, несв. и възема се, св.1. Издигам се.2. Прен. Напредвам, преуспявам. |
| възжелавам - възжелаваш, несв. и възжелая, св.; какво/кого.Пожелавам, желая силно. |
| възжелая - възжелаеш, мин. св. възжелах, мин. прич. възжелал, св.— вж. възжелавам. |
| възкача - възкачиш, мин. св. възкачих, мин. прич. възкачил, св.— вж. възкачвам. |
| възкачвам - възкачваш, несв. и възкача, св. Диал.1. Какво. Възсядам (животно).2. Прен. Кого. Поставям в положение на подчинение.— възкачвам се... |
| възклик - мн. възклици. (два) възклика, м.Възглас, вик. |
| възкликвам - възкликваш, несв. и възкликна, св.Издавам възклик. Възкликнах от изненада. |
| възкликна - възкликнеш, мин. св. възкликнах, мин. прич. възкликнал, св.- вж. възкликвам. |
| възклицавам - възклицаваш, несв.Издавам възклицание. |
| възклицание - мн. възклицания, ср.Дума или звукове, спонтанно произнесени на висок глас в израз на емоция. |
| възкресение - само ед.1. В религията — оживяване след смърт.2. Прен. Съживяване, почване на нов живот.• Възкресение Христово. Християнски празни... |
| възкреся - възкресиш, мин. св. възкресих, мин. прич. възкресил, св.— вж. възкресявам. |
| възкресявам - възкресяваш, несв. и възкреся, св.1. Кого. В религията — съживявам след смърт.2. Прен. Какво. Възстановявам. Възкресявам спомени и... |
| възкръсвам - възкръсваш, несв. и възкръсва.1. В религията — оживявам след смърт.2. Прен. Съживявам се, почвам нов живот.3. Прен. Разг. Внезапно... |
| възкръсна - възкръснеш, мин. св. възкръсна, мин. прич. възкръснал, св.— вж. възкръсвам. |
| възлагам - възлагаш, несв. и възложа.Натоварвам със задължение.• Възлагам/възложа надежди(на някого, на нещо).Надявам се, уповавам се. |