| буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето | 
|---|
| зачертавам - зачертаваш, несв. и зачертая, св.: какво. Зачерквам, задрасквам. | 
| зачертая - зачертаеш, мин. св. зачертах, мин. прич. зачертал, св. — вж. зачертавам. | 
| зачестя - зачестиш, мин. св. зачестих, мин. прич. зачестил, св. — вж. зачестявам. | 
| зачестявам - зачестяваш, несв. и зачестя, св. 1. Започвам да правя нещо по-често. Зачести да ходи у тях. 2. Започвам да правя нещо по на често,... | 
| зачет - мн. зачети, (два) зачета, м. Изпит без цифрова оценка с възможен резултат "зачита се" или "не се зачита". Подг... | 
| зачета - зачетеш, мин. св. зачетох, мин. прич. зачел, св. - вж. зачитам. | 
| зачисля - зачислиш, мин. св. зачислих, мин. прич. зачислил, св. — вж. зачислявам. | 
| зачислявам - зачисляваш, несв. и зачисля, св. 1. Кого. Включвам в група, категория, организация, учреждение и др. за определени права или задъл... | 
| зачитам - зачиташ, несв. и зачета, св. Започвам да чета. — зачитам се/зачета се. Увличам се в четене. Зачетох се в автобуса и си изпуснах сп... | 
| зачувам - зачуваш, несв. и зачуя, св.; какво. Чувам отдалеч нещо тихо, неясно; дочувам. Зачуха песен от улицата. — зачувам се/зачуя се. Дочу... | 
| зачудвам се - зачудваш се, несв. и зачудя се, св. 1. Учудвам се, почудвам се. Зачуди се за какво му са толкова пари. 2. Започвам да се чудя. | 
| зачудя се - зачудиш се, мин. св. зачудих се, мин. прич. зачудил се, св. — вж. зачудвам се. | 
| зачукам - зачукаш, св. — вж. зачуквам. | 
| зачуквам - зачукваш, несв. и зачукам, св. 1. Какво. Забивам с леко чукане или с малък остър предмет. Тук ще зачукам малки гвоздейчета. 2. Как... | 
| зачупвам - зачупваш, несв. и зачупя, св.; какво. Правя чупка на плат при шиене на дреха. | 
| зачупвам се - зачупваш се, несв. и зачупя се, св. Имам малка отчупена част, малка пукнатина, започвам да се чупя от единия край. Няколко фаянсов... | 
| зачупя - зачупиш, мин. св. зачупих, мин. прич. зачупил, св. — вж. зачупвам. | 
| зачупя се - зачупиш се, мин. св. зачупих се, мин. прич. зачупил се, св. — вж. зачупвам се. | 
| зачуя - зачуеш, мин. св. зачух, мин. прич. зачул, св. — вж. зачувам. | 
| зашеметя - зашеметиш, мин. св. зашеметих, мин. прич. зашеметил, св. — вж. зашеметявам. | 
| зашеметявам - зашеметяваш, несв. и зашеметя, се.; кого. Предизвиквам виене на свят, замайване или загуба на съзнание с удар, алкохол, силни преж... | 
| зашепвам - зашепваш, несв. и зашепна, св. Започвам да шепна. Детето зашепна на ухото на майка си. | 
| зашепна - зашепнеш, мин. св. зашепнах, мин. прир. зашепнал, св. — вж. зашепвам. | 
| зашивам - зашиваш, несв. и зашия, св.; какво. 1. Съединявам с шиене две части, обикн. от плат; съшивам или прикачвам. Заших страничния ръб. ... | 
| зашифровам - зашифроваш, св. Шифровам. | 
| зашия - зашиеш, мин. св. заших, мин. прич. зашил, св. — вж. зашивам. | 
| зашумен - зашумена, зашумено, мн. зашумени, прил. 1. Който е покрит с листа. 2. Който е изпълнен с разлистени и разклонени дървета, с гъста ... | 
| зашумоля - зашумолиш, мин. св. зашумолях, мин. прич. зашумолял, св. — вж. зашумолявам. | 
| зашумолявам - зашумоляваш, несв. и зашумоля, св. Започвам да шумоля. | 
| зашумя - зашумиш, мин. св. зашумих, мин. прич. зашумил, св. — вж. зашумявам. | 
| зашумявам - зашумяваш, несв. и зашумя, св.; какво. Изпълвам с листа или с разлистени клони. През май дърветата зашумяват двора. — зашумявам се... | 
| защипвам - защипваш, несв. и защипя, св. 1. Какво. Захващам с щипка, щипци или като с щипци. Защипа пържолата и я обърна. Защипвам ризата да ... | 
| защипя - защипеш, мин. св. защипах, мин. прич. защипал, св. — вж. защипвам. | 
| защита - мн. защити, ж. 1. Само ед. Отбраняване с бой или борба. Защита на отечеството по време на война. Лична защита. Полицейска защита. ... | 
| защитавам - защитаваш, несв. и защитя, св. 1. Какво/кого. Отбранявам с бой, борба. Бяха готови да защитават страната си. 2. Какво/кого. Предпа... | 
| защитен - защитна, защитно, мн. защитни, прил. Който има способност, свойства да защитава, отбранява, предпазва. Защитни действия при бедств... | 
| защитник - мн. защитници, м. Лице, което оказва защита (в 1, 3, 5 и 6 знач.). Защитници на отечеството. Той е мой защитник в катедрата. | 
| защитница - мн. защитници, ж. Жена защитник. | 
| защитничка - мн. защитнички, ж. Защитница. | 
| защитя - защитиш, мин. св. защитих, мин. прич. защитил, св. — вж. защитавам. |