буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето |
купюра - мн. купюри, ж. 1. Спец. Класификация на пари или ценни книжа по номиналната им стойност. Купюри от 100 лева. 2. Съкращение, пропус... |
купя - купиш, мин. св. купих, мин. прич. купил, св. — вж. купувам. |
курабия - мн. курабии, ж. Вид сух тестен сладкиш, обикн. домашен; по-дебела бисквита. // същ. умал. курабийка, мн. курабийки, ж. |
кураж - само ед. Смелост, решителност. Вдъхвам му кураж. Давам му кураж. Не ми стига куражът. Губя кураж. |
куражлия - мн. куражлии, м. Разг. Лице, което има кураж. |
курбан - мн. курбани, (два) курбана, м. 1. Животно, заклано като жертва за здраве (или в памет на някого); оброк. Давам курбан. Коля курбан... |
курва - мн. курви, ж. Жена, която живее развратно. |
курвар - курварят, курваря, мн. курвари, м. Мъж, който живее развратно. |
курдисам - курдисаш, св. — вж. курдисвам. |
курдисвам - курдисваш, несв. и курдисам, св.; какво/кого. Разг. Настанявам, поставям, инсталирам, нагласявам. Курдисвам часовника да звъни в ш... |
курешка - мн. курешки, ж. Птиче изпражнение. |
куриер - мн. куриери, м. 1. Длъжностно лице към учреждение, което разнася делови книжа, както и пощенски пратки. 2. Пощенски служител, койт... |
куриоз - мн. куриози, (два) куриоза, м. Любопитен, странен, невероятен факт или случка. Ще ти разкажа един куриоз. // прил. куриозен, курио... |
куркам - куркаш, несв. За празни черва — издавам характерен шум. // същ. куркане, ср. |
курна - мн. курни, ж. Остар. Корито под чешма в баня, до което се сяда и от което се гребе вода за къпане. Сядам до курната. Греба вода с ... |
курник - мн. курници, (два) курника, м. Специално направено помещение за кокошки или други птици; кокошарник. Прибирам кокошките в курника. |
курорт - мн. курорти, (два) курорта, м. 1. Място или селище с природни дадености за лечение или почивка. Морски курорт. Хубав планински кур... |
курс - курсът, курса, мн. курсове, (два) курса, м. 1. Само ед. Посока на движение на автомобил, кораб, самолет и др. Поемам курс към Лонд... |
курсант - мн. курсанти, м. Лице, което учи във военно училище или кара курс за подготовка на команден състав. // прил. курсантски, курсантск... |
курсив - само ед. Вид печатарски шрифт, подобен на ръкописния. |
курсист - мн. курсисти, м. Лице, което посещава курс (в 1 знач.). Курсисти от курса по японски език. Курсист в курс за шофьори любители. |
курсистка - мн. курсистки, ж. Жена курсист. |
куртизанка - мн. куртизанки, ж. 1. През XVII и XVIII в. предимно във Франция — жена с леко поведение, която се движи във висшето общество. 2. Ж... |
куртка - мн. куртки, ж. Къса мъжка униформена дреха. Ученическа куртка. Офицерска куртка. |
куртоазия - само ед. Израз на внимание и зачитане на някого; любезност, добър тон. Каниш ме от куртоазия. // прил. куртоазен, куртоазна, курто... |
куршум - мн. куршуми, (два) куршума, м. Късче олово или друг метал, което се поставя в гилза с избухливо вещество, за да се изстреля с пушк... |
кусам - кусаш, св. Кусна. |
кусвам - кусваш, несв. и кусна, св. Разг. 1. Вземам малко от някакво ядене или пийвам малко, за да опитам; опитвам. Когато готви, винаги ку... |
кускус - само ед. Малки тестени сушени зрънца, които се варят и се ядат като юфка. |
кусна - куснеш, мин. св. куснах, мин. прич. куснал, св. — вж. кусвам. |
кусур - мн. кусури, (два) кусура, м. Разг. 1. Недостатък, лоша черта на характера. Човек без кусури няма. Всичко му е хубаво, само има еди... |
кутийка - мн. кутийки, ж. 1. Малка кутия. 2. Спец. В ботаниката — чашка, в която се намира плодът на някои растения. • На кутийки. Остар. 1.... |
кутия - мн. кутии, ж. Неголям съд с капак от дърво, картон и др. Пощенска кутия. Цигарена кутия. • Като от кутия изваден. Разг. Хубаво обл... |
кутре - мн. кутрета ср. 1. Малкият пръст на ръката. 2. Малко кученце. |
кутсуз - прил., неизм. Разг. 1. Който няма късмет или не носи късмет. Кутсуз човек. Кутсуз работа. 2. Като същ., само ед., м. Липса на късм... |
куфар - мн, куфари, (два) куфара, м. Голяма чанта от кожа, мукава, метал с капак и малка дръжка за носене на багаж при пътуване. Стягам си... |
кух - куха, кухо, мн. кухи, прил. 1. Който е направен или е станал с празна вътрешност. Кухо дърво. Куха диня. Куха тръба. Кухо място. 2... |
кухина - мн. кухини, ж. 1. Празна вътрешност на нещо. Зъбът имаше голяма кухина. 2. В човешкия или в животински организъм — кухо място, в к... |
кухня - мн. кухни, ж. 1. Помещение в жилище, предназначено и обзаведено за приготвяне на храна. 2. Начин на приготвяне и типични ястия. На... |
куц - куца, куцо, мн. куци, прил. Който има болка или недостатък на единия крак и се клати или накланя, като върви. |