| буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| индивидуалистичен - индивидуалистична, индивидуалистично, мн. индивидуалистични, прил. Който се отнася до индивидуализъм. |
| индивидуалистка - индивидуалистки, ж. Жена индивидуалист. |
| индивидуалност - индивидуалността, само ед.,ж. 1. Отличителните, личните качества на нещо. Индивидуалност на писател. Творческа индивидуалност. 2. ... |
| индиго - мн. индига, ср. 1. Само ед. Тропически храст, от чийто сок се получава тъмносиня боя. 2. Само ед. Боята, получена от този храст. 3... |
| индикатор - мн. индикатори, (два) индикатора, м. Спец. 1. Уред към машина или апарат, който показва някакви данни. 2. Вещество, което, поставе... |
| индикация - мн. индикации, ж. 1. Показател. Повишаването на температурата е индикация за влошаване на състоянието. 2. Обикн. мн. Указания за д... |
| индиректен - индиректна, индиректно, мн. индиректни, прил. Непряк, косвен, околен. Индиректен начин. |
| индиферентен - индиферентна, индиферентно, мн. индиферентни, прил. Безразличен, безучастен. Индиферентен към политиката. |
| индиферентност - индиферентността, само ед., ж. Безразличие. Отнасям се с индиферентност. |
| индрише - мн. индришета, ср. Стайно цвете от семейство здравецови с нарязани ароматни листа и малки виолетови цветчета с приложение като под... |
| индуизъм - само ед. Религия в Индия, възникнала през IV век на основата на браманизма и будизма. |
| индуист - мн. индуисти, м. Привърженик на индуизма. |
| индуистка - мн. индуистки, ж. Привърженичка на индуизма |
| индуктивен - индуктивна, индуктивно, мн. индуктивни, прил. 1. Който си служи с индукция (във 2 знач.). 2. Който е предизвикан от индукция (в 3 ... |
| индуктирам - индуктираш, несв. и св.; какво. Създавам електрически ток чрез индукция. |
| индуктор - мн. индуктори, (два) индуктора, м. 1. Ръчна магнитноелектрическа машина за получаване на променлив ток. 2. В електротехниката — ма... |
| индукция - само ед. Спец. 1. Възникване на едно явление под въздействието на друго. 2. В логиката — умозаключение, при което от частни истини... |
| индулгенция - мн. индулгенции, ж. Истор. Папско писмо или частица от свещен предмет, които се продават и служат за опрощение на греховете. |
| индустриален - индустриална, индустриално, мн. индустриални, прил. Който е свързан с индустрията. Индустриално производство. Индустриален град. •... |
| индустриализация - само ед. Изграждане на едра машинна промишленост като основен начин на производство в дадена страна. |
| индустриализирам - индустриализираш, несв. и св.; какво. Извършвам индустриализация. |
| индустрия - мн. индустрии, ж. Едро производство с машинна техника; промишленост. |
| инервация - само ед. В медицината — изпращане на дразнения от централната нервна система към различни органи. |
| инертен - инертна, инертно, мн. инертни, прил. 1. Който е бездеен, безинициативен, подчиняващ се на обстоятелствата. 2. Във физиката - който... |
| инерция - само ед. 1. Спец. Във физиката — свойство на телата да запазват състоянието си на покой или движение, докато външна сила не промен... |
| инжектирам - инжектираш, несв. и св. какво, на кого. Правя инжекция. Инжектират ми антибиотик три пъти дневно. |
| инжекция - мн. инжекции, ж. 1. Впръскване чрез спринцовка на течно лекарство в организма. Правя инжекция. Удрям инжекция. Бия инжекция. Бия с... |
| инженер - мн. инженери, м. Специалист с висше техническо образование. Строителен инженер. Машинен инженер. // прил. инженерен, инженерна, ин... |
| инженерство - мн. инженерства, ср. 1. Само ед. Висше техническо образование, подготовка на инженер. 2. Специалност на инженер. Всички инженерств... |
| инициал - мн. инициали, (два) инициала, м. 1. Първата буква на име, която може да служи при подписване на лицето. На бележката написа само и... |
| инициатива - мн. инициативи, ж. 1. Идея за някакво действие, ново начинание и осъществяването му. Давам инициатива. 2. Ръководене на някакво де... |
| инициативен - инициативна, инициативно, мн. инициативни, прил. 1. Който е свързан с инициатива. 2. Който има инициативи; предприемчив, деен. Мно... |
| инициатор - мн. инициатори, м. Лице, което дава инициатива, идея за осъществяване на нещо. |
| инициаторка - мн. инициаторки, ж. Жена инициатор. |
| инкасатор - мн. инкасатори, м. Длъжностно лице, което периодично отчита или/и събира суми, дължими на предприятие или учреждение (за ток, вода... |
| инкасаторка - мн. инкасаторки, ж. Жена инкасатор. |
| инкасирам - инкасираш, несв. и св.; какво. Периодично събирам суми, дължими на предприятие или учреждение (за ток, вода и др.). |
| инкасо - неизм. 1. Спец. В банковото дело — разплащане между лица и организации, при което банката събира сумите по дадени документи (полиц... |
| инквизирам - инквизираш, несв. и св.; кого. Подлагам на инквизиция, измъчвам. |
| инквизиция - мн. инквизиции, ж. 1. Истор. Само ед. Съдебно-полицейски орган на Католическата църква през средните векове, който жестоко наказва... |