буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето |
йонизация - мн. йонизации. Явление, при което от елктронеутрални частици се получават отрицателно или положително заредени йони. |
йоносфера - Слой от атмосферата на височина от 80 до 1000 км, който съдържа йонизирани молекули и атоми и свободни електрони с голямо значение... |
йота - Деветата буква от гръцката азбука, използвана и в кирилицата до XIX в. |
кабар - мн. кабари, (два) кабара, м. Кабър. |
кабаре - кабарета, ср. Нощно заведение с развлекателна програма. |
кабаретен - кабаретна, кабаретно, мн. кабаретни, прил. 1. Който се отнася до кабаре. Кабаретна певица. 2. Прен. Който е лек, несериозен. Кабар... |
кабел - само ед. Изолиран електрически проводник. |
кабелен - кабелна, кабелно, мн. кабелни, прил. Който се отнася до кабел. • Кабелна телевизия. Телевизия, която излъчва по кабел. |
кабина - мн. кабини, ж. Малко помещение, предназначено и оборудвано за специални цели. Кабина на автобус. Командна кабина. // същ. умал. ка... |
кабинет - мн. кабинети, (два) кабинета, м. 1. Работна стая в учреждение, заведение или в частен дом. Кабинет на директора. Учебен кабинет по... |
кабинетен - кабинетна, кабинетно, мн. кабинетни, прил. 1. Който се отнася до кабинет. Кабинетна мебел. 2. Прен. Откъснат от действителността, ... |
кабриолет - мн. кабриолети, (два) кабриолета, м. Лека конска кола с пружини. |
кабър - мн. кабъри, (два) кабъра, м. Къс и лек гвоздей с голяма глава за закрепване на хартия и други леки материи, за тапицерия и др. Кал... |
кавак - мн. каваци, (два) кавака, м. Диал. Топола. |
кавал - мн. кавали, (два) кавала, м. Дървен народен музикален духов инструмент с форма на тръба и дупки по нея. Свиря на кавал. |
кавалджия - мн. кавалджии, м. Човек, който свири на кавал. |
кавалер - мн. кавалери, м. 1. Мъж с вежливо и изискано поведение към жените. Той е голям кавалер, винаги подава ръка. 2. Придружител или пар... |
кавалерист - мн. кавалеристи, м. Военнослужещ в кавалерия. |
кавалерия - само ед. Конна войска. Служа в кавалерията. // прил. кавалерийски, кавалерийска, кавалерийско, мн. кавалерийски. |
кавалерски - кавалерска, кавалерско, мн. кавалерски, прил. Който се отнася до кавалер. Кавалерско държание. |
кавалерствам - кавалерстваш, несв. и св.; на кого. Придружавам дама и й служа като кавалер. Кой ще ти кавалерства тази вечер? |
кавалерствувам - кавалерствуваш, несв. Кавалерствам. |
кавалкада - мн. кавалкади, ж. Шествие от конници. |
кавга - мн. кавги, ж. Шумна караница, свада. Правя кавга. Водя кавга. |
кавгаджийка - мн. кавгаджийки, ж. Разг. Жена кавгаджия. |
кавгаджия - мн. кавгаджии, м. Разг. Човек, склонен към кавги. Голям кавгаджия. |
каверна - мн. каверни, ж. 1. Кухина, най-често в скала; пещера. 2. Спец. Кухина в белия дроб вследствие от туберкулоза. |
кавички - само мн. Спец. Препинателен знак, състоящ се от две двойни запетаи ("..."), за ограждане на цитати, заглавия и др. • В к... |
кавхан - мн. кавхани, м. Истор. Прабългарска висша административна и военна титла. |
кадаиф - само ед. Изсушени нишки от тесто, които се пекат и се заливат със захарен сироп, както и готовият сладкиш. |
кадастрон - само ед. Специална бяла и плътна хартия за чертежи. Два листа кадастрон. |
кадастър - мн. кадастри, (два) кадастъра, м. Спец. План и оценка на земята и местата в едно селище. • Воден кадастър. Сведения за водните обе... |
кадем - само ед. Разг. Успех, сполука. |
кадемлия - ед. неизм., мн. кадемлии, прил. Разг. Който докарва сполука, успех. Кадемлия ли си? |
кадет - мн. кадети, м. Остар. Възпитаник на средно военно училище. |
кадилница - мн. кадилници, ж. Окачен на верига малък съд с жар и тамян вътре, с който православният свещеник кади при обред. Попът прикади гро... |
кадифе - само ед. Вид копринен, памучен или вълнен плат с мъхеста повърхност от едната страна. Купих си два метра кадифе. |
кадифен - кадифена, кадифено, мн. кадифени, прил. 1. Който е направен от кадифе. Кадифен панталон. 2. Който е мек, приятен, ласкав като кади... |
кадмий - само ед. Сребристобял мек метал, употребяван за покритие на метални предмети или за приготвяне на леснотопими сплави. |
кадрил - само ед. 1. Старинен танц, в който двойките менят състава си. 2. Прен. Разместване на чиновници, при което един отива на мястото н... |