| буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| дръвник - мн. дръвници, (два) дръвника, м. 1. Пън, който се подлага за опора при цепене на дърва. 2. Прен. Разг. Грубо. Недодялан, глупав, п... |
| дръглив - дръглива, дръгливо, мн. дръгливи, прил. Който е много слаб, мършав, неугледен. Дръгливо магаре. Дръглива кобила. Дръглив вол. // с... |
| дръгна се - дръгнеш се, мин. св. дръгнах се, мин. прич. дръгнал се, несв. Разг. Чеша се. Кравата се дръгне о вратата. |
| дръжка - мн. дръжки, ж. 1. Част от предмет, с която той се хваща, държи. Дръжката на прозореца е счупена. 2. Стъбло на цвете. Препоръчвам в... |
| дръзвам - дръзваш, несв. и дръзна, св. Проявявам смелост, дързост; осмелявам се. Дръзнах да се обадя. |
| дръзна - дръзнеш, мин. св. дръзнах, мин. прич. дръзнал, св. — вж. дръзвам. |
| дръзновен - дръзновена, дръзновено, мн. дръзновени, прил. Който проявява или изразява смелост, дързост; дързък. Дръзновени мечти. // същ. дръз... |
| дръзновение - само ед. Дързост, смелост, дръзновеност. |
| дръндар - дръндарят, дръндаря, мн. дръндари, м. Занаятчия, който разбива вълна и др. със специален уред. |
| дрънкалка - мн. дрънкалки, ж. 1. Бебешка играчка, която дрънка при допир или при разлюляване. 2. Разг. Пренебр. Накит. |
| дрънкало - мн. дрънкала, ср. 1. Дрънкалка. 2. Прен. Разг. Пренебр. Човек, който говори много; бъбривец. |
| дрънкам - дрънкаш, несв. 1. Издавам специфични прекъснати отсечени звуци при разлюляване или при движение; звъня. Менците дрънкат долу на ме... |
| дрънча - дрънчиш, мин. св. дрънчах, мин. прич. дрънчал, несв. Дрънкам (в 1, 2 и 4 знач.). |
| дръпвам - дръпваш, несв. и дръпна, св. 1. Дърпам еднократно или поединично. 2. Разг. Започвам да се движа, да правя нещо много бързо, като и... |
| дръпна - дръпнеш, мин. св. дръпнах, мин. прич. дръпнал, св. — вж. дръпвам. |
| дръпнат - дръпната, дръпнато, мн. дръпнати, прил. 1. Който е неприветлив, несговорчив, често се обижда и показва демонстративно това. Дръпна... |
| дръстя - дръстиш, мин. св. дръстих , мин. прич. дръстил, несв. Диал. 1. Какво. Пера постелки, одеяла, като ги удрям във водата на река. 2. ... |
| дрязга - мн. дрязги, ж. Обикн. мн. Недоразумения, дребни разправии, препирни. |
| дрямвам - дрямваш, несв. и дремна, св. Дремя (в 1 знач.) кратко време или от време на време. Ти иди дремни. |
| дрямка - само ед. Полусън, унес, лек сън. |
| дрянка - мн. дренки, ж. 1, Плод на дрян. 2. Разг. Дрян. • От един дол дренки. Разг. Пренебр. Еднакви в недостатъците си. |
| дряновица - мн. дряновици, ж. Дрянова тояга, пръчка. |
| дуализъм - само ед. 1. Спец. Философско учение, което признава съсъществуването на две начала — идеално и материално. 2. Спец. В религиите — ... |
| дублаж - само ед. Спец. Дублиране. |
| дублет - мн. дублета, (два) дублета, м, 1. Спец. В езикознанието — всяка една от тъждествени по значение форми, приета в един език. 2. Втор... |
| дубликат - мн. дубликати, (два) дубликата, м. Втори екземпляр от документ, издаден в един екземпляр, който замества оригинала при нужда. Дубл... |
| дублирам - дублираш, несв. и св. 1. Спец. Подготвям роля в театрална постановка като резерв за заместване на основния изпълнител при нужда. 2... |
| дубльор - мн. дубльори, м. 1. Актьор, който дублира друг в театрална постановка. 2. Четец, който изпълнява ролята при дублиране на друг език... |
| дубъл - мн. дубли, (два) дубъла, м. Спец. В киното — всяко едно от заснеманията на един и същи кадър. |
| дувар - мн. дувари, (два) дувара, м. Стена, зидана ограда, зид. Трябва да прескочите дувара. |
| дудук - мн. дудуци, (два) дудука, м. Диал. Дървена свирка, подобна на цафара. |
| дуел - мн. дуели, (два) дуела, м. Единоборство при обида, предизвикателство за възстановяване на честта; двубой. Викам на дуел. |
| дуелирам се - дуелираш се, несв. и св. Участвам в дуел. |
| дует - мн. дуети, (два) дуета, м. 1. Вокална или инструментална група от двама изпълнители. Дует "Ритон". 2. Музикална творба, ... |
| дузина - мн. дузини, ж. 1. Дванайсет предмета (обикн. еднакви) или лица. Купих две дузини сладки. 2. Голяма група, голям брой. Дойдоха цяла... |
| дузпа - мн. дузпи, ж. Спец. Във футбола - единайсетметров наказателен удар, който се изпълнява от един състезател, застанал сам срещу врат... |
| дук - дукът, дука, мн. дукове, м. Истор. Във Франция, Италия, Испания — благородническа титла, най-висока след принц, както и лицето, ко... |
| дукеса - мн. дукеси, ж. Жена или дъщеря на дук. |
| дуло - мн. дула, ср. Отвор на огнестрелно оръжие в предния край на цевта. Насочи добре дулото на пистолета. |
| дум-дум - междум. За наподобяване на звуци от изстрели, тропане и др. |