| буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| връзкар - връзкарят, връзкаря, мн. връзкари, м.Пренебр. Лице, което има връзки и се възползва от тях. |
| врънкало - мн. врънкала, ср.Разг. Пренебр. Човек, който непрекъснато врънка, досажда. |
| врънкам - врънкаш, несв.Разг. Настойчиво искам нещо от някого, като му досаждам. Постоянно врънка за пари. Стига си врънкал! |
| връстник - мн. връстници, м.Човек, който е на една възраст с друг човек. |
| връстница - мн. връстници, ж.Жена, която е на една възраст с друг човек. |
| врътвам - врътваш, несв. и врътна, св.; какво.Изведнъж обръщам, извивам нещо около самото него с кръгово движение. |
| врътна - врътнеш, мин. св. врътнах, мин. прич. врътнал, св.— вж. врътвам. |
| връх - върхът, върха, мн. върхове, (два) върха, м.1. Най-високата, най-горната, обикн. заострена част на нещо. Връх на планина. Връх на к... |
| връхен - връхна, връхно, мн. връхни, прил.За дреха - който се облича и носи най-отгоре, върху други дрехи . Връхни дрехи.• Връхна точка. Ку... |
| връхлетя - връхлетиш, мин. се. връхлетях, мин. прич. връхлетял, св.— вж. връхлитам. |
| връхлетявам - връхлетяваш, несв.Връхлитам. |
| връхлитам - връхлиташ, несв. и връхлетя, св.1. Спускам се изведнъж и неочаквано върху нещо. Котката връхлетя върху птичката и я грабна.2. Влиз... |
| връцвам се - връцваш се, несв. и връцна се, св.Разг. Пренебр. Изведнъж, енергично се обръщам, за да тръгна в обратна посока. Връцна се и излезе... |
| връцкам се - връцкаш се, несв.Разг. Пренебр. Обикн. за жена — ходя насам-натам, въртя се предизвикателно, за да направя впечатление. Виж я как ... |
| връцна се - връцнеш се, мин. св. връцнах се, мин. прич. връцнал се, св.— вж. връцвам се. |
| връча - връчиш, мин. св. връчих, мин. прич. връчил, св.— вж. връчвам. |
| връчвам - връчваш, несв. и връча, св.; какво, на кого.Предавам, давам в ръце. Връчиха му заповед за уволнение. |
| връщам - връщаш, несв. и върна, св.1. Какво/кого. Насочвам да тръгне в обратна посока. Там двама полицаи връщат всички коли, пътят е затвор... |
| врява - само ед.1. Безреден силен шум от говор, викове на много хора.2. Пренебр. Шум, раздухване пред обществото на някой въпрос, коментар... |
| врязвам - врязваш, несв. и врежа, св.; какво.С рязане правя вдлъбнатина или издълбавам нещо върху друг предмет.— врязвам се/врежа се.1. С ря... |
| врякам - врякаш, несв.1. За жаба - крякам.2. Прен. Разг. Врещя.3. Разг. Пренебр. Вдигам врява (в 1 знач.), карам се, крещя прегракнал. |
| вряквам - врякваш, несв. и врекна, св.Изведнъж почвам да врякам. |
| врякна - врекнеш, мин. св. врякнах, мин. прич. врякнал, св.Врекна. |
| врясвам - врясваш, несв. и вресна, св.Изведнъж почвам да вряскам. |
| вряскам - вряскаш, несв.Издавам врясък; врякам. Вряска, сякаш ще го колят. |
| врясна - вреснеш, мин. се. вряснах, мин. прич. вряснал, се.Вресна. |
| врясък - мн. врясъци, (два) врясъка, м.Остър вик, писък; крясък. |
| всадя - всадиш, мин. се. всадих, мин. прич. всадил, св.— вж. всаждам. |
| всаждам - всаждаш, несв. и всадя, св.1. Какво. Садя между други, насаждам.2. Прен. Какво. Правя да проникне дълбоко в съзнанието и да остане... |
| все - нареч.1. Всички без изключение. Нали сте все учени хора там — измислете нещо!2. Всеки път, винаги. Когато и да го попиташ, все мъл... |
| все- - Първа съставна част на сложни думи със значение:а) Общ, общо, напр. всебалкански, всебългарски, всеизвестен, всенароден, всеславян... |
| всевишен - всевишна, всевишно, мн. всевишни, прил.За Бог — който е над всичко и всички. Всевишна воля.• Всевишният. Бог. |
| всевъзможен - всевъзможна, всевъзможно, всевъзможни, прил.Всякакви, най-различни. Всевъзможни глупости. |
| всезнайко - мн. всезнайковци, м.Разг. Ирон.Човек, който оставя впечатление, че знае всичко, който самоуверено си мисли, че знае всичко. |
| всеки - всяка, всяко, мн. всеки, обобщ. мест. Като прил., само ед.1. Който и да е елемент между елементите в една група, без изключение. В... |
| всекидневен - всекидневна, всекидневно, мн. всекидневни, прил.1. Който става всеки ден; ежедневен. Всекидневни кавги и разправии.2. Който не пра... |
| всекидневие - ср., само ед.Това, което запълва времето всеки един ден. |
| всекидневник - мн. всекидневници, (два) всекидневника, м.Вестник, който излиза всеки ден; ежедневник. |
| всекиму - вж. всеки. |
| вселена - само ед.1. Всичко, което съществува; космос, свят.2. Цялата земя, земното кълбо. Нашата вселена. |