буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето |
дофтасам - дофтасаш, св. - вж. дофтасвам. |
дофтасвам - дофтасваш, несв. и дофтасам, св. Разг. Довтасвам. |
дохаждам - дохаждаш, несв. Диал. Дохождам. |
доход - мн. доходи, м. Обикн. ед. Пари, материални ценности и др., които някой (държава, учреждение, семейство, човек и др.) получава за с... |
доходен - доходна, доходно, мн. доходни, прил. Който носи добър доход. Доходна работа. Доходно начинание. // същ. доходност, доходността, ж. |
доходоносен - доходоносна, доходоносно, мн. доходоносни, прил. Доходен. |
доцент - мн. доценти, м. Университетско научно звание между асистент и професор, което дава право на лицето, което го носи, да чете лекцион... |
доцентура - мн. доцентури, ж. Обикн. ед. Процедура по откриване на доцентско място, както и самото място. |
дочакам - дочакаш, св. — вж. дочаквам. |
дочаквам - дочакваш, несв. и дочакам, св. 1. Какво. Чакам до края на някакво действие или до настъпването на определен момент. Дочаках сватба... |
дочернее ми - мин. св. дочерня ми, мин. прич. дочерняло ми, св. — вж. дочернява ми. |
дочернява ми - (или ти. му, й, ни, ви, им), несв. и дочернее ми, св.; безл. 1. Става ми лошо, става ми тъмно пред очите от слабост, болест и др.;... |
дочувам - дочуваш, несв. и дочуя, св.; какво. 1. Чувам, улавям със слуха си нещо, което се говори надалече от мен. Дочух песента и. 2. Прен.... |
дочуя - дочуеш, мин. св. дочух, мин. прич. дочул, св. — вж. дочувам. |
доще ми се - мин. св. дощя ми се, мин. прич. дощял ми се, св. — вж. дощява ми се. |
дощява ми - (или ти, му, и, ни, ви, им) се, несв. и доще ми се, св. Разг. Обзема ме желание за нещо или да направя нещо; приисква ми се. Дощя ... |
доя - доиш, мин. св. доих, мин. прич. доил, несв. 1. Какво. Стискам вимето на женско животно, за да изцедя събралото се мляко. Доя крави... |
дояде ми се - мин. св. дояде ми се, мин. прич. доял ми се, се. — вж. дояжда ми се. |
доядее ме - мин. св. доядя ме, мин. прич. доядяло ме, св. — вж. доядява ме. |
доядява ме - (или те, го, я, ни, ви, ги), несв. и доядее ме, св.; безл. Обхваща ме яд; разгневявам се, ядосвам се. |
дояжда ми - (или ти, му, и, ни, ви, им) се, несв. и дояде ми се, св. Обхваща ме желание да ям нещо или изобщо да ям. Доял ми се е шоколад. Доя... |
дояч - мн. доячи, м. Човек, чиято професия е да дои (в 1 знач.). |
доячка - мн. доячки, ж. Жена дояч. |
драг - драга, драго, мн. драги, прил. 1. Който вдъхва нежност, радост, приятелство, любов; мил, скъп, свиден, желан. Драги приятели. Той ... |
драгинко - мн. драгинковци, м. Диал. По-малък брат или братовчед на съпруга по отношение на съпругата му. |
драгоман - мн. драгомани, м. 1. Истор. Водач на група наемни работници, който защитава интересите им пред работодателя. 2. Остар. Преводач къ... |
драгоманин - мн. драгомани, м. Драгоман. |
драгост - драгостта, мн. драгости, ж. Остар. 1. Само ед. Удоволствие, удовлетвореност, радост. 2. Предмети, подаръци, хора, които предизвикв... |
драгоценен - драгоценна, драгоценно, мн. драгоценни, прил. Остар. Който е оценен високо, който има висока цена; скъпоценен, скъп. Драгоценни ка... |
драгоценност - драгоценността, мн. драгоценности, ж. Остар. 1. Само ед. Качество на драгоценен. 2. Обикн. мн. Скъпи вещи, накити; скъпоценност. |
драгун - мн. драгуни, м. Истор. Кавалерист, който се сражава и като пехотинец (в някои европейски армии в миналото). |
драже - мн. дражета, ср. 1. Само ед. Дребни бонбони с овална форма, обикн. произведени чрез покриване на ядки, карамел и др. със захар, шо... |
дразнение - мн. дразнения, ср. Въздействие върху живия организъм, което се изразява във възбуждането му, както и самото възбуждане. Неприятни ... |
дразним - дразнима, дразнимо, мн. дразними, прил. Който може да реагира на дразнения. // същ. дразнимост, дразнимостта, ж. |
дразнител - дразнителят, дразнителя, мн. дразнители, (два) дразнителя, м. Явление, което предизвиква дразнение. Постоянен дразнител. |
дразня - дразниш, мин. св. дразних, мин. прич. дразнил, несв. 1. Кого/какво. Предизвиквам раздразнение, дискомфорт, яд, дори гняв с умишлен... |
драйфам - драйфаш, несв. Жарг. Повръщам. |
драка - мн. драки, ж. 1. Нискостеблено растение с шипове, с бодли. Вървя през драките. 2. Прен. Разг. Човек, който обича да дразни другите... |
дракон - мн. дракони, (два) дракона, м. 1. Митологично чудовище — крилат люспест змей, обикн. с няколко глави, през които издишва огън, и с... |
драконов - драконова, драконово, мн. драконови, прил. 1. Който се отнася до дракон; драконски. 2. Драконовски. |