| буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| нароявам се - нарояваш се, несв. и нароя се, св. Роя се в достатъчно количество. Пчелите се нароиха. |
| нартика - мн. нартики, ж. Пред-дверие на храм. |
| наругавам - наругаваш, несв. и наругая, св.; кого/ какво. Ругая много. Наругах го, задето ме измами. |
| наругая - наругаеш, мин. св. наругах, мин. прич. наругал, св. — вж. наругавам. |
| наруша - нарушиш, мин. св. наруших, мин. прич. нарушил, св. — вж. нарушавам. |
| нарушавам - нарушаваш, несв. и наруша, св.; какво. 1. Променям нормалното състояние на нещо; прекъсвам, смущавам. Наруших съня му. 2. Не спазв... |
| нарушение - мн. нарушения, ср. Постъпка или проява на неспазване на установен ред, правило, закон. Нарушение на правилата за улично движение. |
| нарушител - нарушителят, нарушителя, мн. нарушители, м. Този, който нарушава някакви норми, правила, закони. |
| нарушителка - мн. нарушителки, ж. Жена нарушител. |
| нарцис - мн. нарциси, (два) нарциса, м. 1. Луковично растение, което цъфти през пролетта с красиви бели или жълти цветове. 2. Прен. Влюбен ... |
| наръбвам - наръбваш, несв. и наръбя, св.; какво. 1. Правя ръб, поръбвам. 2. Правя нещо да има неравен, назъбен или вълнист край. |
| наръбя - наръбиш, мин. св. наръбих, мин. прич. наръбил. св. — вж. наръбвам. |
| наръгам - наръгаш, св. — вж. наръгвам. |
| наръгвам - наръгваш, несв. и наръгам, св.; кого/ какво. 1. Пробождам, намушквам. Наръга го с ножа си. 2. Разг. Натиквам, набутвам. |
| наръкавник - мн. наръкавници, (два) наръкавника, м. Полуръкав, който се слага върху ръкавите на дреха, за да ги предпазва от замърсяване или къ... |
| наръки - нареч. Разг. 1. Наблизо, под ръка. 2. Удобно, лесно. По-наръки ми е да пиша с лявата ръка. |
| наръсвам - наръсваш, несв. и наръся, св.; какво/ кого. 1. Напръсквам с вода. Наръсих цветята в градината. 2. Посипвам. Наръсих хляба с шарена... |
| наръся - наръсиш, мин. св. наръсих, мин. прич. наръсил, св. - вж. наръсвам. |
| наръфам - наръфаш, св. — вж. наръфвам. |
| наръфвам - наръфваш, несв. и наръфам, св.; какво. С ръфане разкъсвам нещо. Кучето наръфа парчето месо. |
| наръч - мн. наръчи, (два) наръча, м. Част от нещо, която може да се вземе наведнъж в ръце. Хвърли на животните наръч слама. |
| наръчен - наръчна, наръчно, мн. наръчни, прил. Който се намира на разположение, под ръка. Наръчни материали. |
| наръчник - мн. наръчници, (два) наръчника, м. Книга, сборник с най-необходими данни в някоя област, който се използва често. Наръчник за млад... |
| наряд - мн. наряди, (два) наряда, м. 1. Спец. Специална задача, изпълнявана от военнослужещи. Нощен наряд. 2. Група хора, която изпълнява ... |
| наряден - нарядна, нарядно, мн. нарядни, прил. Остар. Който се получава по наряд. |
| нарядко - нареч. 1. От време на време, не често. Получавам писма нарядко. 2. На големи разстояния; тук-там. По пътя си нарядко срещахме хора... |
| нарязвам - нарязваш, несв. и нарежа, св.; какво. 1. С рязане разделям нещо на части. Нарязах картофите за пържене. 2. С рязане нарушавам цяло... |
| нас - - вж. ние. |
| насадя - насадиш, мин. св. насадих, мин. прич. насадил, св. — вж. насаждам. |
| насаждам - насаждаш, несв. и насадя, св.; какво. 1. Заравям нешо в земята, за да расте. Насадих две плодни дръвчета. 2. Садя в голямо количес... |
| насаждение - мн. насаждения, ср. Площ с посадени растения. Зелени насаждения. Горски насаждения. |
| насам - нареч. 1. В посока към мен, към моята (или нашата) страна, към лицето, което говори. Ела насам! 2. По тези места, в този район. Ск... |
| насаме - нареч. Без свидетели, без да присъстват други лица. Трябва да говорим насаме. |
| насапунисам - насапунисаш, св. — вж. насапунисвам. |
| насапунисвам - насапунисваш, несв. и насапунисам, св.; какво/кого. Покривам, натривам със сапун. Насапунисах ръцете си. |
| насветувам се - насветуваш се, св. Разг. Живея до пълно насищане, наживявам се. |
| насвяткам се - насвяткаш се, св. — вж. насвятквам се. |
| насвятквам се - насвяткваш се, несв. и насвяткам се, св. Разг. Напивам се. |
| насгода - нареч. Разг. Удобно, наръки. |
| наседя се - наседиш се, мин. св. наседях се, мин. прич. наседял се, св. — вж. наседявам се. |