буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето |
натиквам - натикваш, несв. и натикам, св.; какво. Разг. 1.Тикам в достатъчна степен. 2. С тикане вкарвам нещо, въвирам го някъде. Натика тапа... |
натирвам - натирваш, несв. и натиря, св.; кого/какво. Изпъждам, прогонвам. Когато кучето остаря и не можеше вече да пази, натириха го. |
натиря - натириш, мин. св. натирих, мин. прич. натирил, св. — вж. натирвам. |
натирям - натиряш, несв. Натирвам. |
натисвам - натисваш, несв. и натисна, св.; какво/ кого. Натискам поединично или еднократно. |
натиск - само ед. 1. Наблягане, притискане. 2. Въздействие, принуда за извършване на нещо. Икономически натиск. Обществен натиск. |
натискам - натискаш, несв.; какво/кого. 1. Въздействам със сила върху нещо или някого; напирам, притискам. 2. Прен. Принуждавам да извърши не... |
натисна - натиснеш, мин. св. натиснах, мин. прич. натиснал, св. — вж. натисвам. |
натоварвам - натоварваш, несв. и натоваря, св.; какво/кого, с какво. 1. Товаря в достатъчна степен. Натовариха два камиона с тухли. 2. Прен. Въ... |
натовареност - натовареността, само ед., ж. 1. Положен върху нещо товар. Поради голямата си натовареност камионът вървеше бавно. 2. Заетост. Той ... |
натоваря - натовариш, мин. св. натоварих, мин. прич. натоварил, св. — вж. натоварвам. |
натопвам - натопваш, несв. Натопявам. |
натопля - натоплиш, мин. св. натоплих, мин. прич. натоплил, св. — вж. натоплям. |
натоплям - натопляш, несв. и натопля, св.; какво. Топля в достатъчна степен. |
натопя - натопиш, мин. св. натопих, мин. прич. натопил, св. — вж. натопявам. |
натопявам - натопяваш, несв. и натопя, св.; какво/ кого. 1. Топя нещо в течност, колкото е необходимо. Натопи цветята във вазата. Натопи перот... |
наторя - наториш, мин. св. наторих, мин. прич. наторил, св. - вж. наторявам. |
наторявам - наторяваш, несв. и наторя, св.; какво. Торя, колкото е необходимо, докрай. Наторих градината. |
наточа - наточиш, мин. св. наточих, мин. прич. наточил, св. — вж. наточвам. |
наточвам - наточваш, несв. и наточа, св.; какво. 1. Точа, наливам, колкото е необходимо. Наточих две дамаджани вино. 2. Точа, разтеглям тесто... |
натрапвам - натрапваш, несв. и натрапя, св.; какво/кого, на кого. Принуждавам да приеме нещо, налагам. Натрапиха му я за жена. — натрапвам се/... |
натраплив - натраплива, натрапливо, мн. натрап-ливи, прил. Който се натрапва. Натраплива идея. |
натрапник - мн. натрапници, м. Човек, който се натрапва; нахалник. // прил. натрапнически, натрапническа, натрапническо, мн. натрапнически. |
натрапница - мн. натрапници, ж. Жена натрапник. |
натрапчив - натрапчива, натрапчиво, мн. натрапчиви, прил. Натраплив. // същ. натрапчивост, натрапчивостта, ж. |
натрапя - натрапиш, мин. св. натрапих, мин. прич. натрапил, св. — вж. натрапвам. |
натривам - натриваш, несв. и натрия, се. 1. Какво/ кого. Трия, колкото е необходимо, докрай. Натрих болното място. 2. Какво/кого, с какво. Н... |
натривка - мн. натривки, ж. Натриване с лечебна цел. |
натрий - натрият, натрия, само ед., м. Химически елемент — лек и мек сребристобял метал. // прил. натриев, натриева, натриево, мн. натриеви... |
натрия - натриеш, мин. св. натрих, мин. прич. натрил, св. — вж. натривам. |
натроша - натрошиш, мин. св. натроших, мин. прич. натрошил, св. — вж. натрошавам. |
натрошавам - натрошаваш, несв. и натроша, св.; какво. Троша много, докрай; начупвам. Натрошиха всичкия хляб. |
натрупам - натрупаш, св. — вж. натрупвам. |
натрупвам - натрупваш, несв. и натрупам, св. 1. Какво. Трупам на едно място много предмети. Натрупаха книгите сред двора и ги запалиха. 2. Пре... |
натруфен - натруфена, натруфено, мн. натруфени, прил. Който е много накичен, наконтен, нагизден. Натруфена жена. // същ. натруфеност, натруфе... |
натруфя - натруфиш, мин. св. натруфих, мин. прич. натруфил, св. — вж. натруфям. |
натруфям - натруфяш, несв. и натруфя, св.; кого/ какво. Труфя много, накичвам, нагиздвам. |
натряскам се - натряскаш се, св. — вж. натрясквам се. |
натрясквам се - натряскваш се, несв. и натряскам се, св. Разг. 1. Удрям се силно в нещо. Натря-скал се е с колата в един камион. 2. Напивам се мно... |
натупам - натупаш, св. — вж. натупвам. |