| буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| надвисна - надвиснеш, мин. св. надвиснах, мин. прич. надвиснал, св. — вж. надвисвам. |
| надвися се - надвисиш се, мин. св. надвисих се, мин. прич. надвисил се, св. — вж. надвисвам се. |
| надвиша - надвишиш, мин. св. надвиших, мин. прич. надвишил, св. — вж. надвишавам. |
| надвишавам - надвишаваш, несв. и надвиша, св. Превъзхождам по брой, издигам се по-високо, надминавам. Жителите на града надвишават 10 000. |
| надвия - надвиеш, мин. св. надвих, мин. прич. надвил, св. — вж. надвивам. |
| надвнасям - надвнасяш, несв. и надвнеса, св. Внасям повече, отколкото трябва. Надвнесена сума. |
| надвнеса - надвнесеш, мин. св. надвнесох, мин. прич. надвнесъл, св. - вж. надвнасям. |
| надводен - надводна, надводно, мн. надводни, прил. Който е разположен над водата, по-високо от повърхността и. |
| надгробен - надгробна, надгробно, мн. надгробни, прил. Който е разположен над гроба или върху гроба. Надгробен камък. • Надгробно слово. Реч, ... |
| наддавам - наддаваш, несв. и наддам, св. 1. Давам повече, отколкото трябва. 2. Давам повече от някого. Наддавам в търг, за да закупя ценната ... |
| наддам - наддадеш, мин. св. наддадох, мин. прич. наддал, св. — вж. наддавам. |
| надделея - надделееш, мин. св. надделях, мин. прич. надделял, св. — вж. надделявам. |
| надделявам - надделяваш, несв. и надделея, св. Надвивам, побеждавам, превъзхождам. Надделях в състезанието. |
| наддумам - наддумаш, св. — вж. наддумвам. |
| наддумвам - наддумваш, несв. и наддумам, св.; кого. Говоря повече от всички и ги принуждавам да мълчат. Никой не може да я наддума. |
| надебелея - надебелееш, мин. св. надебелях, мин. прич. надебелял, св. — вж. надебелявам. |
| надебеля - надебелиш, мин. св. надебелих, мин. прич. надебелил, св. - вж. надебелявам. |
| надебелявам - надебеляваш, несв. и надебелея, св. 1. Ставам по-дебел, напълнявам. През зимата надебелях. 2. Разг. Подувам се, отичам. |
| надежда - мн. надежди, ж. 1. Само ед. Очакване, увереност в осъществяването на нещо приятно, радостно. Надежда за по-добър живот. 2. Прен. Т... |
| надежден - надеждна, надеждно, мн. надеждни, прил. Който внушава доверие; верен, устойчив, сигурен. Надежден автомобил. Надеждна защита. |
| наденица - мн. наденици, ж. Вид пресен колбас от мляно месо с подправки, натъпкано в тънки черва. Варена наденица. |
| надера - надереш, мин. св. надрах, мин. прич. надрал, св. — вж. надирам. |
| надея се - надееш се, мин. св. надеях се, мин. прич. надеял се, несв. Остар. Надявам се. |
| наджена - надженеш, мин. св. надженах, мин. прич. надженал, св. — вж. надженвам и наджена, св. |
| надженвам - надженваш, несв. Наджънвам. |
| надживея - надживееш, мин. св. надживях, мин. прич. надживял, св. - вж. надживявам. |
| надживявам - надживяваш, несв. и надживея, св.; кого. Живея повече, по-дълго от някого. Той надживя брат си. Творбите му го надживяха. |
| наджъна - наджънеш, мин. св. наджънах, мин. прич. наджънал, св. — вж. наджънвам. |
| наджънвам - наджънваш, несв. и наджъна, св.; кого. Жъна повече, по-бързо, по-добре от някого. |
| надзвезден - надзвездна, надзвездно, мн. надзвездни, прил. Който е разположен над звездите; обхващащ целия свят. Надзвездни светове. |
| надзема - надземеш, мин. св. надзех, мин. прич. надзел, св. — вж. надземам. |
| надземам - надземаш, несв. и надзема, се. Надвземам. |
| надземен - надземна, надземно, мн. надземни, прил. Който се намира на повърхността на земята или над земята. Надземни съоръжения. |
| надзиравам - надзираваш, несв.; какво/ кого. Наглеждам някого или нещо, за да го контролирам и проверявам. Надзиравам група затворници. |
| надзирател - надзирателят, надзирателя, мн. надзиратели, м. Лице, което надзирава някого или нещо. Тъмничен надзирател. // прил. надзирателски,... |
| надзирателка - мн. надзирателки, ж. Жена надзирател. |
| надзор - само ед. 1. Наблюдаване, надзираване. Под лекарски надзор. 2. Група лица, организирани за наблюдение над нещо. Прокурорски надзор. |
| надзорен - надзорна, надзорно, мн. надзорни, прил. Който упражнява надзор. |
| надзорник - мн. надзорници, м. 1. Лице, което упражнява надзор. 2. Техническо лице, което поддържа и ремонтира съоръжения. |
| надзорница - мн. надзорници, ж. Жена надзорник. |