| буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| завися - зависиш, мин. св. зависих, мин. прич. зависил, несв. Намирам се в зависимост. |
| зависявам - зависяваш, несв. и завися, св. Започвам да вися, да чакам дълго. |
| завихря - завихриш, мин. св. завихрих, мин. прич. завихрил, св. — вж. завихрям. |
| завихрям - завихряш, несв. и завихря, св. За струя, поток — правя да се образува вихър. — завихрям се/завихря се. 1. Завъртам се и се издигам... |
| завия - завиеш, мин. св. завих, мин. прич. завил, св. — вж. завивам. |
| завладея - завладееш, мин. св. завладях, мин. прич. завладял, св. — вж. завладявам. |
| завладявам - завладяваш, несв. и завладея, св. 1. Какво. Превземам с бой (територия, държава и под.). Турците завладяват Балканския полуостров.... |
| завладяващ - завладяваща, завладяващо, мн. завладяващи, прил. Който увлича, покорява. Завладяващ глас. Завладяваща игра. // нареч. завладяващо. |
| завлека - завлечеш, мин. св. завлякох, мин. прич. завлякъл, св. — вж. завличам. |
| завлека се - завлечеш се, мин. св. завлякох се, мин. прич. завлякъл се, св. — вж. завличам се. |
| завлечен - завлечена, завлечено, мн. завлечени, прил. Разг. Който е разсеян, занесен или който се прави на разсеян, занесен. |
| завличам - завличаш, несв. и завлека, св. 1. Какво. Отнасям, отмъквам с влачене, със сила. Реката завлече няколко къщи. Как завлече тая тежка... |
| завличам се - завличаш се, несв. и завлека се, св. 1. С мъка, с усилие отивам някъде; замъквам се. С тези болки едва сс завлякох до вкъщи. 2. Ра... |
| завоалирам - завоалираш, несв. и се.; какво. Прикривам истинското съдържание, същност на мисли, цели. Завоалирам целите си с красиви думи. |
| завод - мн. заводи, (два) завода, м. Голямо индустриално предприятие. Машиностроителен завод. // прил. заводски, заводска, заводско, мн. з... |
| завоевание - мн. завоевания, ср. Успех, придобивка, постигната с труд, с упоритост. Завоевания в науката. Завоевания в любовта. |
| завоевател - завоевателят, завоевателя, мн. завоеватели, м. Този, който завоюва. Завоевателите разрушили църквите. |
| завоевателен - завоевателна, завоевателно, мн. завоевателни, прил. Който е насочен към завоюване; завоевателски. Завоевателна война. |
| завоевателски - завоевателска, завоевателско, мн. завоевателски, прил. 1. Който е на завоевател. 2. Завоевателен. |
| завой - завоят, завоя, мн. завои, (два) завоя, м. 1. Дъгообразна извивка на път, река и др., чрез която се изменя посоката на движение. Пъ... |
| завоювам - завоюваш, несв. и св. 1. Какво. Превземам, завладявам с воюване, с бой. Завоювам територия/ страна. 2. Какво/кого. Постигам, спече... |
| завра - завреш, мин. св. заврях, мин. прич. заврял, св. — вж. завирам. |
| завръз - само ед. Разг. 1. Току-що оформен плод на растение. Доматите вече цъфтят, но още нямат завръз. 2. Завързал плод. Тези чушки имат м... |
| завръзка - мн. завръзки, ж. Спец. В драматическо или повествователно произведение — моментът, в който се заплитат мотивите и започва развитие... |
| заврънгачка - мн. заврънгачки, ж. Разг. 1. Дребен предмет или част от механизъм с неясно предназначение и име; джаджа. За какво служи тази завръ... |
| заврънкулка - мн. заврънкулки, ж. Разг. 1. Допълнителна извивка на буква при писане, към подпис и под.; драскулка. Пиша буквите със сложни завръ... |
| завръщам - завръщаш, несв. и завърна, св.; какво. Връщам назад, обратно или отбивам встрани. — завръщам се/завърна се. 1. Връщам се от далечн... |
| завря - завриш, мин. св. заврях, мин. прич. заврял, св. — вж. завирам. |
| завсякога - нареч. Остар. Завинаги. |
| завтека се - завтечеш се, мин. св. завтекох се, мин. прич. завтекъл се, св. — вж. завтичвам се. |
| завтичам се - завтичаш се, св. — вж. завтичвам се. |
| завтичвам се - завтичваш се, несв. и завтека се и завтичам се, св. Отправям се бързо към определено място или с определена цел. Завтекох се към м... |
| завчас - нареч. Разг. 1. За кратко време, за миг. Ще го напиша завчас. 2. Веднага. Ще се върна завчас. |
| завчера - нареч. В деня преди вчерашния; онзи ден. Завчера я видях на улицата. |
| завъдя - завъдиш, мин. св. завъдих, мин. прич. завъдил, св. — вж. завъждам. |
| завъждам - завъждаш, несв. и завъдя, св. 1. Какво. Започвам да отглеждам в голям брой животни или растения; започвам да въдя. Тази година зав... |
| завървя се - завървиш се, мин. св. завървях се, мин. прич. завървял се, св. — вж. завървявам се. |
| завървявам се - завървяваш се, несв. и завървя се, св. Разг. Само в мн. или в трето лице, ед. За множество - започваме да вървим или да минаваме п... |
| завържа - завържеш, мин. св. завързах, мин. прич. завързал, св. — вж. завързвам. |
| завързак - мн. завързаци, м. 1. Недоразвит плод. 2. Разг. Недоразвит, слаб и хилав човек. Какъв е завързак, а цял ден работи. |