| буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| лъжлив - лъжлива, лъжливо, мн. лъжливи, прил. 1. Който съдържа лъжа, измама. Лъжлив път. Лъжлив донос. Лъжлив слух. 2. Който е мним, фалшив... |
| лъжльо - мн. лъжльовци, м. Разг. Пренебр. Човек, който по природа е склонен да лъже. |
| лъжовен - лъжовна, лъжовно, мн. лъжовни, прил. Разг. Който е лъжлив (във 2 и 3 знач.). • Лъжовен свят. Суетен, нетраен, измамен. |
| лък - лъкът, лъка, мн. лъкове, (два) лъка, м. 1. Истор. Някогашно оръжие във вид на гъвкава дъга с тетива, с което се изхвърлят стрели. ... |
| лъка - мн. лъки, ж. Разг. Ниско място край река. Широка лъка. |
| лъкатуша - лъкатушиш, мин. св. лъкатуших, мин. прич. лъкатушил, несв. 1. За река, път и др. — криволича, извивам се по зигзаг. Пътят лъкату... |
| лъсвам - лъсваш, несв. и лъсна, св. 1. Ставам лъскав, започвам да излъчвам блясък. Водата лъсна на слънцето. Обувките лъснаха. 2. Прен. Раз... |
| лъскав - лъскава, лъскаво, мн. лъскави, прил. 1. Който блести, излъчва блясък. Лъскав плат. Лъскав под. 2. Прен. Разг. Пренебр. Който има с... |
| лъскам - лъскаш, несв. 1. Издавам краткотраен блясък, блестя от време на време. Стъклото лъска на слънцето. 2. Какво. Правя нещо лъскаво; и... |
| лъсна - лъснеш, мин. св. лъснах, мин. прич. лъснал, св. — вж. лъсвам. |
| лъст - лъстта, само ед., ж. 1. Ласкателство. 2. Съблазън. // прил. лъстив, лъстива, лъстиво, мн. лъстиви. |
| лъстя - лъстиш, мин. св. лъстих, мин. прич. лъстил, несв. Блазня, мамя, лаская. |
| лъх - лъхът, лъха, мн. лъхове, (два) лъха, .и, 1. Лек повей. Лъх от морето. Лъх от земята. 2. Дъх, тънък аромат. Лъх на рози. Лъх на пар... |
| лъхам - лъхаш, несв. 1. За вятър - повявам леко, нежно, слабо. От полето лъха ветрец. 2. Имам дъх на нещо, мириша леко на нещо. Лъха на во... |
| лъхвам - лъхваш, несв. и лъхна, св. 1. Лъхам веднъж или няколко пъти по веднъж. От морето лъхва прохлада. 2. Прен. За чувство, настроение —... |
| лъхна - лъхнеш, мин. св. лъхнах, мин. прич. лъхнал, св. — вж. лъхвам. |
| лъхтя - лъхтиш, мин. св. лъхтях, мин. прич. лъхтял, несв. I. Лъхам силно, излъчвам се. 2. Изпускам силен дъх, силна миризма. Лъхти на де-з... |
| лъч - лъчът, лъча, мн. лъчи и лъчове, (два) лъча, м. 1. Тясно снопче светлина, излъчвана от светещ предмет. Слънчев лъч. Светлинни лъчи.... |
| лъча - лъчиш, мин. св. лъчих, мин. прич. лъчил, несв.; какво. Разг. Отделям овце, кози от общото стадо или малки животни от майките им. Л... |
| лъчев - лъчева, лъчево, мн. лъчеви, прил. Който е свързан с радиоактивни лъчи. • Лъчева болест. Спец. Болест, причинена от радиоактивни лъ... |
| лъчевиден - лъчевидна, лъчевидно, мн. лъчевидни, прил. Който има вид на лъч. |
| лъчезарен - лъчезарна, лъчезарно, мн. лъчезарни, прил. Който излъчва, изразява силна радост, изпълнен е с радост, с веселост. Лъчезарно момиче... |
| лъчение - мн. лъчения, ср. Изпускане на частици с енергия. |
| лъчист - лъчиста, лъчисто, мн. лъчисти, прил. 1. Който излиза и се разпространява във вид на лъчи. Лъчиста светлина. Лъчисто сияние. 2. Спе... |
| лъщя - лъщиш, мин. св. лъщях, мин. прич. лъщял, несв. Отразявам светлина; блестя. Косата и лъщи на слънцето. Лакът лъщи. |
| льос - льосът, льоса, само ед., м. Спец. В геологията — жълтеникава песъчлива, много плодородна почва. Дунавски льос. |
| льох - междум. Разг. 1. Изразява, изненада, уплаха, паника. Льох, какво ще правим сега. 2. Като частица в народните песни. Льох мари, Мар... |
| льохман - мн. льохмани, м. Разг. Висок, отпуснат, непохватен човек. Голям льохман е, където мине, всичко събаря. |
| льохманка - мн. льохманки, ж. Жена льохман. |
| любвеобилен - любвеобилна, любвеобилно, мн. любвеобилни, прил. Който е способен да обича силно или много хора едновременно. Любвеобилна жена. Лю... |
| любе - мн. любета, ср. Остар. Любим мъж или любима жена. |
| любезен - любезна, любезно, мн. любезни, прил. Който е добър, мил, учтив (в обноските си). Любезна домакиня. Любезен поздрав. Любезен прием. |
| любезнича - любезничиш, мин. св. любезничих, мин. прич. любезничил, несв. Проявявам прекалена, неискрена любезност. Любезничат с нея, но тя не... |
| любеница - мн. любеници, ж. Диал. Диня. |
| любим - любима, любимо, мн. любими, прил. 1. Който е обичан, скъп на някого. Любимата ми майка. Любимо дете. 2. Който е предпочитан, харес... |
| любимец - мн, любимци, м. Този, който се ползва с най-голяма любов; предпочитан сред другите. Любимец на учителката по химия. Любимец на мом... |
| любимка - мн. любимки, ж. Жена любимец. |
| любител - любителят, любителя, мн. любители, м. 1. Човек, който има пристрастие към някакво занимание или работа. Любител на музиката. Любит... |
| любителка - мн. любителки, ж. Жена любител. |
| любов - само ед. 1. Чувство на самоотвержена и силна привързаност към някого, основано на кръвно родство, приятелство, разбирателство. Май... |