| буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| муфта - само ед. Разг. 1. Като нареч. Муфт. 2. Нещо, получено даром, безплатно. |
| муфтаджия - мн. муфтаджии, м. Разг. Човек, който се старае да получи нещо муфта. // прил. муфтаджийски, муфтаджийска, муфтаджийско, мн. муфтад... |
| муфтя - муфтиш, мин. св. муфтих, мин. прич. муфтил, несв.; какво. Разг. Спечелвам, придобивам от муфта; прося. Муфтя цигари. |
| муха - мн. мухи, ж. 1. Общо название на двукрили насекоми. Конска муха. 2. Прен. Състезател в най-лека категория. // същ. умал. мушица, м... |
| мухла - мн. мухли, ж. Пренебр. Жена мухльо. |
| мухльо - мн. мухльовци, м. Пренебр. Твърде глупав, невзрачен, наивен човек. |
| мухлясам - мухлясаш, св. — вж. мухлясвам. |
| мухлясвам - мухлясваш, несв. и мухлясам, св. Покривам се с мухъл, плесенясвам. Килимът мухляса от влага. |
| мухоловка - мн. мухоловки, ж. 1. Приспособление за ловене на мухи. 2. Птица от семейство врабчови, която лови мухи. |
| мухоморка - мн. мухоморки, ж. Вид отровна гъба с различно оцветяване. Бяла мухоморка. |
| мухъл - само ед. 1. Зеленикаво покритие, което се появява на влажни листа; плесен, вид гъбички. 2. Прен. Нещо застояло, старо. |
| муцуна - мн. муцуни, ж. 1. Уста и челюсти при животните. Кучешка муцуна. 2. Прен. Лице, мутра. Направих заешка муцуна. // същ. умал. муцунк... |
| муцунест - муцунеста, муцунесто, мн. муцунести, прил. Който има голяма муцуна. |
| муча - мучиш, мин. св. мучах, мин. прич. мучал, несв. 1. За животно (крава, вол) — издавам продължителен специфичен звук. Телето мучи на ... |
| муша - мушиш, несв. св. муших, мин. прич. мушил, несв. 1. Кого, с какво. Бода, ръгам с нещо остро. 2. Какво. Пъхам, вкарвам. — муша се. З... |
| мушама - мн. мушами, ж. 1. Материя, покрита с непромокаемо вещество. 2. Връхна дреха от такава материя; дъждобран. 3. Покривка за маса от т... |
| мушвам - мушваш, несв. и мушна, св. Муша поединично, еднократно. |
| мушика - само ед. Диал. 1. Червей дървояд. 2. Мека сърцевина на дърво. |
| мушитрън - мн. мушитръни, (два) мушитръна, м. Вид птица — орехче. |
| мушка - мн. мушки, ж. Неголяма издатина в предната част на огнестрелно оръжие, която служи за прицелване. • Вземам на мушка. 1. Прицелвам ... |
| мушкам - мушкаш, несв. 1. Кого/какво. Бода с нещо остро. 2. Какво. Вкарвам, въвирам. Мушкам дрехите в куфара. — мушкам се. Провирам се межд... |
| мушканица - мн. мушканици, ж. Разг. Блъскане, мушкане. |
| мушкато - мн. мушката, ср. Саксийно цвете със силна миризма, подобно на здравец. |
| мушморок - мн. мушморбци, (два) мушморока, м. 1. Скрит, потаен, дребен човек. 2. Привидно скромен пробивен човек, който се завира навсякъде. |
| мушмула - мн. мушмули, ж. Храстовидно дърво с кафеникави плодове и самите плодове, които се ядат, след като омекнат. |
| мушна - мушнеш, мин. св. мушнах, мин. прич. мушнал, св. — вж. мушвам. |
| мъгла - мн. мъгли, ж. 1. Водна пара в приземния въздух, която го прави непрозрачен. Есенни мъгли. 2. Прен. Нещо неясно, неразбираемо; неяс... |
| мъглив - мъглива, мъгливо, мн. мъгливи, прил. 1. Който е съпроводен от мъгла. Мъгливи есенни дни. 2. Неясен, неразбран. Мъгливи понятия. //... |
| мъгляв - мъглява, мъгляво, мн. мъгляви, прил. 1. Мъглив (във 2 знач.). 2. Неразбираем, неразгадаем, загадъчен. Мъглява мисъл. // същ. мъгля... |
| мъглявина - мн. мъглявини, ж. 1. Мъгла, мъглявост. 2. Спец. В астрономията — гъсто струпване от звезди. Мъглявината "Андромеда". |
| мъдо - мн. мъде и мъди, ср. Тестис. |
| мъдрец - мн. мъдреци, м. Човек, който притежава голяма мъдрост, знание и опит. |
| мъдрея - мъдрееш, мин. св. мъдрях, мин. прич. мъдрял, несв. Ставам мъдър. |
| мъдрост - мъдростта, мн. мъдрости, ж. 1. Само ед. Качество на мъдър. 2. Само ед. Бистър ум и голям жизнен опит; благоразумие. 3. Мъдра мисъл... |
| мъдрувам - мъдруваш, несв. Мисля задълбочено, умувам. |
| мъдря се - мъдриш се, мин. св. мъдрих се, мин. прич. мъдрил се, несв. Стоя тихо, смирено, почтително. Мъдря се като млада булка. |
| мъдър - мъдра, мъдро, мн. мъдри, прил. 1. Който притежава голям ум и опит. Мъдър човек. 2. Който се основава на голям опит; добре премисле... |
| мъж - мъжът, мъжа, мн. мъже, м. 1. Човек от мъжки пол. По улицата вървяха двама мъже. 2. Човек от мъжки пол в зряла възраст. 3. Деец от ... |
| мъжага - мн. мъжаги, м. Силен, едър, снажен мъж. |
| мъжделея - мъжделееш, мин. св. мъжделях, мин. прич. мъжделял, несв. За предмет, който излъчва светлина — светя неясно, слабо. В стаята мъждел... |