| буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| въдворя - въдвориш, мин. св. въдворих, мин. прич. въдворил, св.— вж. въдворявам. |
| въдворявам - въдворяваш, несв. и въдворя, св.; какво.Установявам насила, със сила. Въдворявам тишина. Въдворявам ред. |
| въдица - мн. въдици, ж.Уред за ловене на риба или само металната кукичка към тоя уред.// същ. умал. въдичка, мн. въдички, ж.• Лапвам/лапна ... |
| въдичар - въдичарят, въдичаря, мн. въдичари, м.Човек, който лови риба с въдица.// прил. въдичарски, въдичарска, въдичарско, мн. въдичарски. ... |
| въдя - въдиш, мин. св. въдих, мин. прич. въдил, несв.; какво.Развъждам, отглеждам (животни, растения).— въдя се.За животни, растения — ра... |
| въжар - въжарят, въжаря, мн. въжари, м.Човек, който прави и/или продава въжета.// прил. въжарски, въжарска, въжарско, мн. въжарски. |
| въжделен - въжделена, въжделено, мн. въжделени, прил.Силно желан, искан, очакван, мечтан. бленуван.// същ. въжделение, мн. въжделения. С въжд... |
| въже - мн. въжета, ср.1. Усукани в едно върви от коноп, лен и пр. или метални жици.2. Прен. Бесило. Увисна на въжето.// прил. въжен. |
| въжеиграч - мн. въжеиграчи, м.1. Цирков актьор, който ходи и изпълнява номера по опънато въже.2. Прен. Пренебр. Ловък, хитър човек; човек, кой... |
| въз - предлог.Остар. Диал. Върху.• Въз основа на. На основание на. |
| въз- - представка.1. В състава на прилагателни имена със значение който е в по-слаба степен, в малко по-слаба степен или в степен близо д... |
| възбог - нареч.Остар. Нависоко. |
| възбрана - само ед.Спец. В правото — налагане на ограничение за продажба на недвижима собственост. Налагам възбрана. |
| възбуда - само ед.Емоционално състояние нервност, безпокойство. |
| възбуден - възбудена, възбудено, мн. възбудени, прил.Който е в състояние на възбуда или изразява възбуда.// нареч. възбудено.// същ. възбуден... |
| възбудител - възбудителят, възбудителя, мн. възбудители, м.Това, което предизвиква възбуда.// прил. възбудителен. |
| възбудя - възбудиш, мин. св. възбудих, мин.прич. възбудил, св.— вж. възбуждам. |
| възбуждам - възбуждаш, несв. и възбудя, св.Предизвиквам възбуда. Мисълта, че утре заран вече ще бъде на път, силно го възбуждаше.2. Какво, у к... |
| възвание - мн. възвания, ср.Призив, обръщение към обществото; апел, прокламация. |
| възваря - възвариш, мин. св. възварих, мин. прич. възварил, св.— вж. възварявам. |
| възварявам - възваряваш, несв. и възваря, св. Правя да заври, да кипи; оставям да заври. |
| възвелича - възвеличиш, мин. св. възвеличих, мин. прич. възвеличил, св.- вж. възвеличавам. |
| възвеличавам - възвеличаваш, несв. и възвелича, ; кого/ какво.Представям като велик, превъзнасям, прославям. |
| възвестя - възвестиш, мин. св. възвестих, мин. прич. възвестил, св.— вж. възвестявам. |
| възвестявам - възвестяваш, несв. и възвестя.Тържествено обявявам. |
| възвися - възвисиш, мин. св. възвисих, мин. прич. възвисил.— вж. възвисявам. |
| възвисявам - възвисяваш, несв. и възвися, св.Придавам по-високо положение, значение; издигам. |
| възвишен - възвишена, възвишено, мн. възвишени, прил.Който се издига, стои над обикновеното; благороден; дълбок в нравствен аспект.// същ. въ... |
| възвишение - мн. възвишения, ср.Немного издигнато място; височина (във 2 знач.), височинка. |
| възвратен - възвратна, възвратно, мн. възвратни.Който се възвръща.• Възвратен глагол. Спец. Глагол, в чийто състав има елемент се или си. |
| възвращаемост - възвръщаемостта, само ед., ж.Възможност за обратно връщане на нещо вложено (средства, труд и т. н.) в по-голяма степен, в повече, ... |
| възвръщам - възвръщаш, несв. и възвърна, св.Връщам.- възвръщам се/възвърна се.Връщам се; възстановявам се, съвземам се. |
| възвърна - възвърнеш, мин. св. възвърнах, мин. прич. възвърнал, св.— вж. възвръщам. |
| възглавница - мн. възглавници, ж.1. Платнена торба пълна с вълна, пух, дунапренови парчета и др., която служи за подложка на главата при спане.2... |
| възглавя - възглавиш, мин. св. възглавих, мин.прич. възглавил, св.— вж. възглавявам. |
| възглавявам - възглавяваш, несв. и възглавя, св.Стоя начело, ръководя. |
| възглас - мн. възгласи, (два) възгласа, м.Дума или думи произнесени високо за изразяване на отношение. |
| възглася - възгласиш, мин. св. възгласих, мин. прич. възгласил, св.— вж. възгласявам. |
| възгласявам - възгласяваш, несв. и възглася, св.; какво.Остар. Тържествено, гръмко произнасям, обявявам. |
| възглед - мн. възгледи, (два) възгледа, м.Изградено становище, мнение; гледище, съждение. Научни възгледи. |