| буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| издавям - издавяш, несв. и издавя, св.; каквокого. 1. Удавям всички от определен брой. 2. Уду-шавам всички от определен брой. Лисицата издав... |
| издайник - мн. издайници, м. Остар. Лице, което предава някого. |
| издайница - мн. издайници, ж. Остар. Жена издайник. |
| издайнича - издайничиш, мин. св. издайничих, мин. прич. издайничил, несв. Предателствам. |
| издайнически - издайническа, издайническо, мн. издайнически, прил. Който издава, открива нещо. Издайническа усмивка. // нареч. издайнически. |
| издалеко - нареч. От голямо разстояние. Чува се глас издалеко. • Започвам (питам) издалеко. Говоря със заобикалки, не пристъпвам направо на в... |
| издалече - нареч. 1. Издалеко. 2. Отстрани, широко, задълбочено. Започнах да уча много издалече. |
| издам - издадеш, мин. св. издадох, мин. прич. издал, св. — вж. издавам. |
| издание - мн. издания, ср. 1. Само ед. Печатно произведение като издателска продукция. Книгата е издание на университетското издателство. 2.... |
| издател - издателят, издателя, мн. издатели, м. 1. Лице, което издава или работи в областта на издаването на печатни произведения. 2. Остар.... |
| издателски - издателска, издателско, мн. издателски, прил. Който се отнася до издаване на печатни произведения. |
| издателство - мн. издателства, ср. Предприятие, което издава печатни произведения. |
| издатина - мн. издатини, ж. Изпъкнало, издадено място. На стената имаше издатина. На челото му се получи издатина. |
| издатък - мн. издатъци, (два) издатъка, м. Част от нещо, което се издава навън. Съдът има красив издатък за дръжка. |
| издаянвам - издаянваш, несв. и издаяня, св.; какво. Разг. Изкарвам, изтърпявам нещо трудно, тежко. Как ще издаяним тия ремонти, не зная. |
| издаяня - издаяниш, мин. св. издаяних, мин. прич. издаянил, св. — вж. издаянвам. |
| издебвам - издебваш, несв. и издебна, св.; кого. Проследявам с дебнене, извардвам. |
| издебна - издебнеш, мин. св. издебнах, мин. прич. издебнал, св. — вж. издебвам. |
| издевателствам - издевателстваш, несв. Върша издевателства. |
| издевателство - мн. издевателства, ср. 1. Само ед. Гавра с някого, оскърбление на нещо, обикн. свято. Издевателства над мирни хора. Издевателство ... |
| издевателствувам - издевателствуваш, несв. Издевателствам. |
| издействам - издействаш, св.; какво. Успявам да постигна, да уредя нещо трудно да стане чрез ходене, срещи, настояване. Издействах си по-голяма... |
| издействувам - издействуваш, св. Издействам. |
| издекламирам - издекламираш, несв. и св.; какво. 1. Декламирам докрай или няколко неща едно след друго. 2. Прен. Изказвам нещо бързо и високо. |
| изделие - мн. изделия, ср. Продукт или произведение на труда. Изделия на завода. Тестени изделия. Кожени изделия. |
| изделя - изделиш, мин. св. изделих, мин. прич. изделил, св. — вж. изделям. |
| изделям - изделяш, несв. и изделя, св.; какво. Разг. Отделям от множеството или едно от другото. Издели изгнилите ябълки. |
| издера - издереш, мин. св. издрах, мин. прич. издрал, св. — вж. издирам. |
| издигам - издигаш, несв. и издигна, св. 1. Какво/ кого. Придвижвам нагоре, вдигам. Издигам дете нагоре. Издигам ръка. Издигам пушка. Издигам... |
| издигна - издигнеш, мин. св. издигнах, мин. прич. издигнал, св. — вж. издигам. |
| издирам - издираш, несв. и издера, св. ; какво/кого. Дера, драскам по цялата повърхност. Издрах си краката от храстите. — издирам се/издера ... |
| издирвам - издирваш, несв. и издиря, св. 1. Кого. Търся по всякакви начини неизвестно по местонахождението си лице или предмет; проучвам. Изд... |
| издиря - издириш, мин. св. издирих, мин. прич. издирил, св. - вж. издирвам. |
| издишам - издишаш, несв. 1. За нещо, пълно с въздух под налягане — изпускам въздух през отвор. Гумата издиша. 2. Прен. Разг. За предмет или ... |
| издишвам - издишваш, несв. и издишам, св.; какво. Изхвърлям от дробовете си поетия въздух или дим; изпускам. // същ. издишване, ср. |
| издишен - издишна, издишно, мн. издишни, прил. Който се получава при издишване. Издишна струя въздух. |
| издокарам - издокараш, св. — вж. издокарвам. |
| издокарвам - издокарваш, несв. и издокарам, св. 1. Какво. Направям, измайсторявам, изработвам много добре. Издокарах ти много хубава рокля. 2. ... |
| издоя - издоиш, мин. св. издоих, мин. прич. издоил, св. — вж. издоявам. |
| издоявам - издояваш, несв. и издоя, св. 1. Какво. Доя докрай. 2. Прен. Пренебр. Кого. Вземам от някого за себе си всичко, което е възможно, в... |