| буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| злъчен - злъчна, злъчно, мн. злъчни, прил. Разг. Жлъчен. |
| злъчка - мн. злъчки, ж. Жлъчка. |
| змей - змеят, змея, мн. змейове, (два) змея, м. В митологията — многоглаво, крилато същество с люспесто тяло, подобно на голяма змия. Зме... |
| змейски - змейска, змейско, мн. змейски, прил. Който се отнася до змей или принадлежи на змей. Змейска опашка. Змейска пещера. |
| змиевиден - змиевидна, змиевидно, мн. змиевидни, прил. Който по вид наподобява змия. |
| змиеобразен - змиеобразна, змиеобразно, мн. змиеобразни, прил. Змиевиден. // нареч. змиеобразно. Движи се змиеобразно. |
| змиеукротител - змиеукротителят, змиеукротителя, мн. змиеукротители, м. Човек, който дресира и показва публично змии. |
| змийски - змийска, змийско, мн. змийски, прил. 1. Който е от змия или принадлежи на змия. Змийска отрова. Змийска опашка. 2. Който се отнася... |
| змийче - мн. змийчета, ср. Малка змия. |
| змиорка - мн. змиорки, ж. 1. Вид морско-речна риба със змиевидно тяло без люспи и с вкусно месо. 2. Прен. Разг. Жена с висока и тънка фигура... |
| змия - мн. змии, ж. 1. Влечуго с дълго и тънко люспесто тяло, извиващо се при придвижване. Ухапа го отровна змия. 2. Прен. Зъл, коварен ч... |
| змияр - мн. змияри, м. 1. Човек, който отглежда змии. 2. Орел, който се храни със змии. |
| змиярник - мн. змиярници, м. 1. Място, където се въдят или отглеждат змии. Това голо място е истински змиярник. 2. Прен. Студено, мрачно мяст... |
| знаен - знайна, знайно, мн. знайни, прил. Който е известен, познат. Знаен е в този край. |
| знак - знакът, знака, мн. знаци и знакове, (два) знака, м. Възприеман със сетивата предмет, който съдържа указание за друг предмет, явлен... |
| знаме - мн. знамена, ср. Прикрепено на прът правоъгълно парче плат със специално оцветяване и герб, което служи за знак на държава, органи... |
| знаменател - знаменателят, знаменателя, мн. знаменатели, (два) знаменателя, м. Спец. В математиката — делител в проста дроб. • Привеждам под об... |
| знаменателен - знаменателна, знаменателно, мн. знаменателни, прил. 1. Който показва нещо, означава нещо; важен. Знаменателен ден. 2. Който може д... |
| знамение - мн. знамения, ср. Необикновено природно явление или случка, тълкувани като знак за значимо събитие; поличба. |
| знаменит - знаменита, знаменито, мн. знаменити, прил. 1. Който е изключително известен, прославен с нещо. Знаменит учен. Знаменит певец. 2. К... |
| знаменитост - знаменитостта, мн. знаменитости, ж. Изключително проявила се и прославена в някаква област личност. |
| знаменосец - мн. знаменосци, м. 1. Човек, който носи знаме на военна единица (в церемония или на война). 2. Прен. Човек, който е водач, вдъхнов... |
| знание - мн. знания, ср. 1. Само мн. Съвкупност от факти от една област, които едно лице е усвоило. Той има знания по история. 2. Само ед. ... |
| знатен - знатна, знатно, мн. знатни, прил. 1. Който е известен, прославен, с големи обществени дела и успехи. 2. Който е от аристократичен ... |
| знахар - знахарят, знахаря, мн. знахари, м. Народен лечител. |
| знахарка - мн. знахарки, ж. Жена знахар. |
| знахарство - само ед. Народно лечителство. |
| знача - значиш, мин. св. значих, мин. прич. значил, несв. 1. Изразявам някакъв смисъл; означавам. Червеният цвят значи любов. Думите му зн... |
| значение - мн. значения, ср. 1. Смисъл, съдържание на дума, явление, символ. 2. Стойност, ценност на някого или нещо. Значението на тази случ... |
| значим - значима, значимо, мн. значими, прил. 1. Който носи съдържание; значещ. Значима единица. 2. Който има голяма стойност, важност. Зна... |
| значителен - значителна, значително, мн. значителни, прил. 1. Който е с твърде големи размери, с голямо значение. Значителна сума. Значителна п... |
| значително - нареч. Твърде; в голяма степен. Напредвам значително. |
| значка - мн. значки, ж. 1. Малка пластинка с различна форма и изображения, със закопчалка за поставяне върху дреха, шапка и под. като симво... |
| зная - знаеш, мин. св. знаях, мин. прич. знаял, несв. 1. Осведомен съм. Зная, че тя ще дойде. Зная какво се е случило. 2. Имам познания. ... |
| зной - зноят, зноя, само сд., м. 1. Силна лятна горещина с напечен, сух въздух. 2. Прен. Силни, горещи чувства. // прил. зноен, знойна, з... |
| зоб - зобта, само ед., ж. Зърно, зърнена храна за добитък. |
| зобам - зобаш, несв.; какво. Ям плод на зърна, като късам едно по едно зърната. Зобам грозде. |
| зобвам - зобваш, несв. и зобна, св. Зобам еднократно или малко. Зобвам по едно-две зърна и продължавам да чета. |
| зобна - зобнеш, мин. св. зобнах, мин. прич. зобнал, св. — вж. зобвам. |
| зобя - зобиш, мин. св. зобих, мин. прич. зобил, несв. Храня животно, обикн. кон, магаре, със зоб. |