| буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| днес-утре - нареч. В най-близко време, всеки момент. Чакам го днес-утре да се върне. |
| днеска - нареч. Разг. Днес. • Като днеска (виждам/гледам някого). Много ясно, като в момента. |
| днешен - днешна, днешно, мн. днешни, прил. 1. Който се отнася до днес; от настоящия ден. Днешен вестник. Днешна дата. 2. Който се отнася къ... |
| до - предлог. За означаване на: 1. Предел, граница в пространството, във времето, в количеството. Ще дойда с теб до центъра и после се ... |
| до- - представка. В състава на: I. Глаголи със значение: 1. Крайна фаза и завършване на действието със съответния резултат, напр. довърш... |
| доайен - мн. доайени, м. Най-старият от група, колегия и др., който обикн. е и с най-висш ранг. Доайен на отбора. Доайен на представителств... |
| доба - само ед. Период от време или час (обикн. от нощта). Късна доба. |
| добави - добавиш, мин. св. добавих, мин. прич. добавил, св. — вж. добавям. |
| добавка - мн. добавки, ж. Нещо добавено допълнително към друго; прибавка, допълнение. В добавка ще кажа, че това не е достатъчно. Даде в доб... |
| добавям - добавяш, несв. и добавя, св.; какво. Слагам, давам, казвам, пиша и др. още към нещо. Добавих две лъжици сол. Добавям пари. Той доб... |
| добера се - добереш се, мин. св. добрах се, мин. прич. добрал се, св. — вж. добирам се. |
| добив - мн. добиви, м. 1. Само ед. Добиване. Добивът на руда не е лесна работа. 2. Нещо, което е добито. Високи добиви. |
| добивам - добиваш, несв. и добия, св.; какво. 1. Получавам в резултат на вложен труд, извличам от земята. Добивам руда. Добивам мед. 2. Влаг... |
| добирам се - добираш се, несв. и добера се, св. 1. До какво. Достигам с усилия, едва до там, за където съм тръгнал; довличам се, домъквам се. Е... |
| добитък - мн. добитъци, (два) добитъка, м. 1. Само ед. Домашни животни, които се използват за работа, за храна, за добиване на различни прод... |
| добиче - мн. добичета, ср. 1. Едро домашно животно, което се използва за работа, за храна, за добиване на различни продукти. Добичето го гл... |
| добия - добиеш, мин. св. добих, мин. прич. добил, св. — вж. добивам. |
| доблест - доблестта, само ед., ж. 1. Способност да се действа и да се говори мъжествено, смело и открито. Доблестта му е известна на всички.... |
| доближа - доближиш, мин. св. доближих, мин. прич. доближил, св. — вж. доближавам. |
| доближавам - доближаваш, несв. и доближа, св. 1. Каквокого, до какво/до кого. Отивам/идвам близо до някого или до нещо; приближавам, наближавам... |
| добре - нареч. 1. В съответствие с някакви изисквания, норми; както трябва. Помисли добре! Добре подготвен студент. 2. Правилно, точно. Ра... |
| добрина - мн. добрини, ж. 1. Само ед. Качество или проява на добър човек; доброта. 2. Добро дело, добра проява в полза на друг човек. Правил... |
| добро - само ед. 1. Нещо, което е хубаво, което е в полза на хората, което има висока морална стойност. Доброто е нравствена категория. 2.... |
| добро- - Първа съставна част на сложни думи със значение: 1. Добър, мил, приятен, напр. добросърдечие, добронравие, добролик и др. 2. Добро... |
| доброволен - доброволна, доброволно, мн. доброволни, прил. 1. Който върши нещо по своя воля, без принуда. Доброволен помощник. 2. Който ста... |
| доброволец - мн. доброволци, м. Човек, който доброволно предлага услугите си при извършването на някаква работа (в частност при записване във в... |
| доброволка - мн. доброволки, ж. Жена доброволец. |
| добродетел - добродетелта, мн. добродетели, ж. 1. Нравствено качество с висока положителна оценка в обществото. Ти имаш много добродетели и сам... |
| добродетелен - добродетелна, добродетелно, мн. добродетелни, прил. Който се характеризира с много добродетели, с висока нравственост. Добродетелн... |
| добродушен - добродушна, добродушно, мн. добродушни, прил. 1. Който е с приятен, благ характер, с добра душа. Добродушен човек. 2. Който изразя... |
| добродушие - само ед. Добродушност. Добродушието му е известно на всички. |
| доброжелател - доброжелателят, доброжелателя, мн. доброжелатели, м. 1. Човек, който желае доброто на някого, който се стреми да му помогне. Имам ... |
| доброжелателен - доброжелателна, доброжелателно, мн. доброжелателни, прил. 1. Който се характеризира с добро, приятелско, благосклонно отношение къ... |
| доброжелателка - мн. доброжелателки, ж. Жена доброжелател. |
| добронамерен - добронамерена, добронамерено, мн. добронамерени, прил. 1. Който се характеризира с добри намерения към някого или към нещо. Добр... |
| добросъвестен - добросъвестна, добросъвестно. мн. добросъвестни, прил. 1. Който проявява съвестта си при изпълнение на някаква работа или на задъл... |
| добросърдечен - добросърдечна, добросърдечно, мн. добросърдечни, прил. 1. Който се характеризира с добро сърце, с любов към хората; добродушен. До... |
| добросърдечие - само ед. Добросърдечност, добродушие. |
| добрувам - добруваш, несв. Живея добре, без проблеми. |
| добряк - мн. добряци, м. Добродушен, добросърдечен човек. |