| буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| колония - мн. колонии, ж. 1. Страна или територия, лишена от държавна самостоятелност и експлоатирана от силно развита държава. Ограбвам кол... |
| колонтитул - мн. колонтитули, (два) колонтитула, м. Спец. В печатарското дело — текст, намиращ се най-отгоре на страницата, представляващ загла... |
| колонцифра - мн. колонцифри, ж. Спец. В печатарското дело — цифра, означаваща поредната страница на книга. |
| колорит - само ед. 1. Спец. В изобразителното изкуство — съчетание на цветове в картина за постигане на емоционален ефект. Ярък колорит. Жив... |
| колоритен - колоритна, колоритно, мн. колоритни, прил. 1. Който е богат на багри. Колоритна картина. Колоритен пейзаж. 2. Прен. За език, стил ... |
| колос - мн. колоси, м. 1. Необикновено едър и висок човек; гигант. 2. Прен. Личност с изключително голямо и значително творчество, с изклю... |
| колосам - колосаш, св. — вж. колосвам. |
| колосвам - колосваш, несв. и колосам, св.; какво. Напоявам с разредена кола тъкан и я изглаждам, за да стане твърда. Колосвам покривка. |
| колофон - само ед. Твърдо светложълто вещество, което се добива от смола на иглолистни дървета и служи за натриване лъковете на струнни инст... |
| колхоз - мн. колхози, (два) колхоза, м. Истор. Селскостопанско обединение на селяните в бившия Съветски съюз, възникнало в резултат на коле... |
| колцина - въпр. мест. Остар. При питане за брой на лица; колко души. |
| колчан - мн. колчани, (два) колчана, м. Истор. В миналото — торбичка за носене на стрели. |
| колчем - нареч. Разг. Въвежда подчинено обстоятелствено изречение за време и означава винаги когато. Колчем я видя, все си спомням за майка... |
| коля - колиш, мин. св. клах, колих, мин. прич. клал, колил, несв.; какво. Отрязвам главата на човек или на животно. Коля прасе. Коля пиле... |
| коляно - мн. колена, колене ср. 1. Става на крак между бедрото и пищяла. Сядам на колене. Върти ме коляното, ще вали. 2. Спец. В ботаника... |
| кома - само ед. Спец. В медицината — пълно безсъзнание с отслабени реакции към външни дразнения. Изпадам в кома. Излизам от кома. Той е в... |
| комай - нареч. Остар. Като че ли, почти. Тук беше комай цялото село. |
| команда - мн. команди, ж. 1. Във войската или в спортното обучение — кратка устна заповед по образец. Даде команда "Наляво". Изпъл... |
| командвам - командваш, несв.; кого какво. 1. Давам команди (в 1 знач.). 2. Ръководя военна единица. Кой командва тази рота? 3. Разг. Разпорежд... |
| командир - мн. командири м. 1. Ръководител на войскова единица. Командир на полк. 2. Ръководител на група, сформирана за някаква дейност, или... |
| командировам - командироваш, несв. и св.; кого. Изпращам в командировка. Командироваха няколко души е чужбина. |
| командировка - мн. командировки, ж. 1. Пътуване за изпълнение на служебна задача извън населеното място на учреждението или в чужбина. Отивам в к... |
| командировъчни - само мн. Паричните средства, които се полагат за една командировка. Още не съм си получил командировъчните. |
| командировъчно - мн. командировъчни, ср. Разг. Писмена заповед за командировка. Заверявам командировъчното си. |
| командор - мн. командори, м. 1. Истор. Висше звание в средновековните духовно-рицарски ордени. 2. Началник на авиационен отред. 3. В Италия —... |
| командос - мн. командоси, м. 1. Специални части в армията за опасни действия при специални условия. 2. Лице от такава група. |
| командувам - командуваш, несв. Командвам. |
| комар - мн. комари, (два) комара, м. Малко летящо насекомо, което хапе и предизвиква силен сърбеж, обикн. в топло време. Вечер имаше стоти... |
| комарджия - мн. комарджии, м. Човек, който обича да играе комар. |
| комасация - само ед. Спец. Групиране на земеделски земи за повишаване на производителността им. |
| комат - мн. комати, (два) комата, м. Разг. Голямо парче хляб. Вземам си да ям комат хляб и парче сирене. // същ. умал. коматче, мн. коматч... |
| комбайн - мн. комбайни, (два) комбайна, м. 1. Машина, която жъне и вършее едновременно. 2. Сложен уред или устройство, предназначени за мног... |
| комби - само ед. Лек автомобил, чийто багажник е слят с купето. |
| комбинат - мн. комбинати, (два) комбината, м. 1. Промишлено предприятие, което включва отделни технологични процеси или отделни предприятия, ... |
| комбинативен - комбинативна, комбинативно, мн. комбинативни, прил. Който умее да свързва и съчетава нещата така, че има успехи в съответната дейн... |
| комбинатор - мн. комбинатори, м. Разг. Пренебр. Човек, който се обогатява чрез различни комбинации, обикн. незаконни; играч. Той е голям комбин... |
| комбинаторика - само ед. Дял от елементарната математика, който изучава видовете комбинации с краен брой елементи или числа. // прил. комбинаторен... |
| комбинаторка - мн. комбинаторки, ж. Жена комбинатор. |
| комбинация - мн. комбинации, ж. 1. Начин, схема на съчетаване, свързване на еднородни или разнородни неща. Комбинация на метали. Комбинация на ... |
| комбинезон - мн. комбинезони, (два) комбинезона, м. 1. Част от дамско бельо с дължина до коленете и изрязан около раменете и деколтето корсаж. ... |