| буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| допусна - допуснеш, мин. св. допуснах, мин. прич. допуснал, св. — вж. допускам. |
| допустим - допустима, допустимо, мн. допустими, прил. 1. Който може да бъде допуснат, позволен, разрешен. Допустимо отклонение от нормите. 2.... |
| допущам - допущаш, несв. Допускам. |
| допълвам - допълваш, несв. и допълня, св. 1. Какво. Слагам, прибавям още нещо към друго, за да стане пълно, цялостно, завършено. Допълних чин... |
| допълзя - допълзиш, мин. св. допълзях, мин. прич. допълзял, св. — вж. допълзявам. |
| допълзявам - допълзяваш, несв. и допълзя, св. Стигам до определена крайна цел, пълзейки. Допълзяха до окопите и се търкулнаха в тях. |
| допълнение - мн. допълнения, ср. 1. Нещо, което се добавя към друго, за да стане по-пълно, по-цялостно, по-завършено; добавка. Допълнение на на... |
| допълнителен - допълнителна, допълнително, мн. допълнителни, прил. 1. Който е в допълнение към нещо; добавъчен. Допълнителни часове. Допълнителна... |
| допълня - допълниш, мин. св. допълних, мин. прич. допълнил, св. — вж. допълвам. |
| дорасна - дораснеш, мин. св. дораснах, мин. прич. дораснал, св. — вж. дораствам. |
| дораста - дорастеш, мин. св. дорастох, мин. прич. дорасъл, св. Дорасна. |
| дораствам - дорастваш, несв. и дорасна, св. 1. Раста, колкото трябва, до определена възраст, големина или до определен социален статус. Дорасл... |
| дорест - дореста, доресто, мн. дорести, прил. За кон — който е с червено-кафяв косъм. Дореста кобила. |
| дори - част. 1. За усилване, подчертаване на думата, към която се отнася, или на цялото изречение; даже. Аз не искам дори една стотинка о... |
| досада - само ед. Чувство на неудовлетворение, отегчение, скука. Обхваща ме досада. // прил. досаден, досадна, досадно, мн. досадни. Досадн... |
| досадя - досадиш, мин. св. досадих, мин. прич. досадил, св. — вж. досаждам. |
| досаждам - досаждаш, несв. и досадя, св.; на кого. Предизвиквам досада; отегчавам, дотягам. Детето досаждаше на баща си с тези въпроси. |
| досвидее ми - мин. св. досвидя ми, мин. прич. досвидяло ми, се. — вж. досвидява ми. |
| досвидее ми се - мин.св. досвидя ми се, мин. прич. досвидяло ми се, св. — вж. досвидява ми се. |
| досвидява ми - (или ти, му, и, ни, ви, им), несв. и досвидее ми, св. Разг. 1. Безл. Става ми мило, свидно за някого или за нещо; домилява ми. 2. ... |
| досег - само ед. Досягане, допир, съприкосновение. Влизам в досег с тяхната култура. |
| досега - нареч. До момента на говорене или на извършване на нещо. Досега не бях чувала такава глупост. |
| досегашен - досегашна, досегашно, мн. досегашни, прил. 1. Който се отнася до нещо от миналото, станало или съществувало преди момента на говор... |
| досегна - досегнеш, мин. св. досегнах, мин. прич. досегнал, св. — вж. досягам. |
| досежно - нареч. Остар. Относно. |
| досетлив - досетлива, досетливо, мн. досетливи, прил. Който бързо се досеща; съобразителен. Досетливо момиче. // същ. досетливост. досетливос... |
| досетя се - досетиш се, мин. св. досетих се, мин. прич. досетил се, св. — вж. досещам се. |
| досещам се - досещаш се, несв. и досетя се, св. Идва ми наум, сещам се, отгатвам. Досетих се за обещанието ти. Досетиха се бързо коя съм. |
| досие - мн. досиета, ср. Събрани сведения, документи за някого или във връзка с някакъв въпрос (обикн. служебни). Студентско досие. Полице... |
| доскоро - нареч. До близък предшестващ момент, до неотдавна. Бяхме приятели доскоро. |
| доскорошен - доскорошна, доскорошно, мн. доскорошни, прил. Който е бил, който е съществувал или е изпълнявал някакви функции доскоро. Доскороше... |
| дословен - дословна, дословно, мн. дословни. прил. Който се придържа стриктно към думите на някакъв текст: буквален. Дословен превод. |
| досмешава ме - (или те, го, я, ни, ви, ги), несв. и досмешее ме, св.; безл. Обхваща ме внезапно желание да се смея, става ми смешно. |
| досмешее ме - мин. св. досмеша ме, мин. прич. досмешало ме, св. — вж. досмешава ме. |
| доспехи - само мн. Средновековно рицарско метално облекло, което предпазва тялото от удар. |
| доспи ми се - мин. св. доспа ми се, мин. прич. доспало ми се, св. — вж. доспива ми се. |
| доспива ми - (или ти, му, и, ни, ви, им) се, несв. и доспи ми се, св.; безл. Внезапно ме обхваща неудържимо желание да спя. |
| досред - предлог. 1. До средата, до центъра на определено място. Досред селото. 2. До средата, до половината на определен период от време. ... |
| дост - достът, доста, мн. лостове, м. Разг. Близък, уважаван приятел, другар. Ние сме достове с него. |
| доста - нареч. 1. За означаване на голямо количество; много, твърде. Напечелих доста пари. 2. В голяма, висока степен; твърде, много. Дост... |