| буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| изгрев - само ед. 1. Появяване на слънцето сутрин. Красив изгрев. 2. Времето на появяване на слънцето. Утре, по изгрев слънце. 3. Прен. Поя... |
| изгрея - изгрееш, мин. св. изгрях, мин. прич. изгрял, св. — вж. изгрявам. |
| изгриза - изгризеш, мин. св. изгризах, мин. прич. изгризал, св. — вж. изгризвам. |
| изгризвам - изгризваш, несв. и изгриза, св.; какво. 1. Гриза по цялата повърхност, навсякъде. Мишките са изгризали дрехите ми. 2. Изяждам, кат... |
| изгрухтя - изгрухтиш, мин. св. изгрухтях, мин. прич. изгрухтял, св. — вж. изгрухтявам. |
| изгрухтявам - изгрухтяваш, несв. и изгрухтя, св. 1. Грухтя еднократно. Свинята изгрухтя и отмина . 2. Издавам еднократно звук като грухтене. Мот... |
| изгрявам - изгряваш, несв. и изгрея, св. 1. За слънце, звезди, луна - появявам се на хоризонта. Тази сутрин слънцето изгря в шест часа. 2. За... |
| изгубвам - изгубваш, несв. и изгубя, св.; какво/кого. Губя (в 1, 2, 3, 4 и 5 знач.). Изгубих си парите. Изгубих на карти. — изгубвам се/изгуб... |
| изгубя - изгубиш, мин. св. изгубих, мин. прич. изгубил, св. — вж. изгубвам. |
| изгъзвам се - изгъзваш се, несв. и изгъзя се, св. Пренебр. 1. Издавам си дупето назад. 2. Ставам прекалено екстравагантен, ексцентричен, с прете... |
| изгъзица - мн. изгъзици, ж. Пренебр. Поведение, което е прекалено екстравагантно, ексцентрично, с претенции за оригиналност и изисканост. |
| изгъзя се - изгъзиш се, мин. св. изгъзих се, мин. прич. изгъзил се, св. — вж. изгъзвам се. |
| изгълтам - изгълташ, св. — вж. изгълтвам. |
| изгълтвам - изгълтваш, несв. и изгълтам, св.; какво. Разг. 1. Изпивам бързо, докрай определено количество. Изгълтах всичкия сок. 2. Ям бързо, ... |
| изгърбвам се - изгърбваш се, несв. и изгърбя се, св. 1. Ставам гърбав, приведен. 2. Навеждам се с извит гръб. 3. Ставам извит, издут. Кориците са... |
| изгърбя се - изгърбиш се, мин. св. изгърбих се, мин. прич. изгърбил се, св. — вж. изгърбвам се. |
| изгърмя - изгърмиш, мин. св. изгърмях, мин. прич. изгърмял, св. — вж. изгърмявам. |
| изгърмявам - изгърмяваш, несв. и изгърмя, св. 1. Гърмя (в 1 и 2 знач.) еднократно. 2. Какво. Изразходвам всички патрони, куршуми и под. за стре... |
| издавам - издаваш, несв. и издам, св.; какво. 1. Давам докрай определеното количество. Издадох си парите за дрехи. 2. Предавам по документи ... |
| издавя - издавиш, мин. св. издавих, мин. прич. издавил, св. — вж. издавям. |
| издавям - издавяш, несв. и издавя, св.; каквокого. 1. Удавям всички от определен брой. 2. Уду-шавам всички от определен брой. Лисицата издав... |
| издайник - мн. издайници, м. Остар. Лице, което предава някого. |
| издайница - мн. издайници, ж. Остар. Жена издайник. |
| издайнича - издайничиш, мин. св. издайничих, мин. прич. издайничил, несв. Предателствам. |
| издайнически - издайническа, издайническо, мн. издайнически, прил. Който издава, открива нещо. Издайническа усмивка. // нареч. издайнически. |
| издалеко - нареч. От голямо разстояние. Чува се глас издалеко. • Започвам (питам) издалеко. Говоря със заобикалки, не пристъпвам направо на в... |
| издалече - нареч. 1. Издалеко. 2. Отстрани, широко, задълбочено. Започнах да уча много издалече. |
| издам - издадеш, мин. св. издадох, мин. прич. издал, св. — вж. издавам. |
| издание - мн. издания, ср. 1. Само ед. Печатно произведение като издателска продукция. Книгата е издание на университетското издателство. 2.... |
| издател - издателят, издателя, мн. издатели, м. 1. Лице, което издава или работи в областта на издаването на печатни произведения. 2. Остар.... |
| издателски - издателска, издателско, мн. издателски, прил. Който се отнася до издаване на печатни произведения. |
| издателство - мн. издателства, ср. Предприятие, което издава печатни произведения. |
| издатина - мн. издатини, ж. Изпъкнало, издадено място. На стената имаше издатина. На челото му се получи издатина. |
| издатък - мн. издатъци, (два) издатъка, м. Част от нещо, което се издава навън. Съдът има красив издатък за дръжка. |
| издаянвам - издаянваш, несв. и издаяня, св.; какво. Разг. Изкарвам, изтърпявам нещо трудно, тежко. Как ще издаяним тия ремонти, не зная. |
| издаяня - издаяниш, мин. св. издаяних, мин. прич. издаянил, св. — вж. издаянвам. |
| издебвам - издебваш, несв. и издебна, св.; кого. Проследявам с дебнене, извардвам. |
| издебна - издебнеш, мин. св. издебнах, мин. прич. издебнал, св. — вж. издебвам. |
| издевателствам - издевателстваш, несв. Върша издевателства. |
| издевателство - мн. издевателства, ср. 1. Само ед. Гавра с някого, оскърбление на нещо, обикн. свято. Издевателства над мирни хора. Издевателство ... |