| буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| нахълтвам - нахълтваш, несв. и нахълтам, св. Внезапно влизам, нахлувам (във 2 знач.). И да не нахълташ пак в стаята, без да почукаш на вратата... |
| нацапам - нацапаш, св. — вж. нацапвам. |
| нацапвам - нацапваш, несв. и нацапам, св. 1. Какво/кого. Цапам много предмети или един предмет на много места. Нацапал си всичките стаи с кал... |
| нацелувам - нацелуваш, св.; кого. 1. Целувам много пъти. 2. Целувам много хора. Той нацелува всичките жени, които бяха дошли на празника. — на... |
| нацепвам - нацепваш, несв. и нацепя, св.; какво. Цепя в достатъчно количество или на много места. Нацепих дърва за зимата. - нацепвам се/наце... |
| нацизъм - само ед. Националсоциализъм, германски фашизъм. |
| национал - мн. национали, м. Разг. Състезател в национален отбор. Нациналите ни се класираха за световното първенство по футбол. |
| национал- - Първа част в сложни думи, назоваващи партии и групировки, със значение националистичен, напр. националдемократи, националлиберали,... |
| национален - национална, национално, мн. национални, прил. 1. Който се отнася до дадена нация или и принадлежи. Национален химн. 2. Който се от... |
| национализация - мн. национализации, ж. 1.Преминаване на частна собственост в държавна срещу заплащане или безвъзмездно. Национализация на банките ... |
| национализирам - национализираш, несв. и св.; какво. Извършвам национализация. |
| национализъм - само ед. 1. Идеология и политика на поставяне на една нация в привилегировано положение, чрез което се потискат едни народи и се п... |
| националист - мн. националисти, м. Привърженик на национализма. |
| националистка - мн. националистки, ж. Жена националист. |
| националност - националността, мн. националности, ж. 1. Народност. 2. Принадлежност към някоя нация. Българска националност. |
| националсоциализъм - само ед. Политическо течение, което проповядва световно господство чрез терор, насилие и войни. |
| нацист - мн. нацисти, м. Привърженик на нацизма. // прил. нацистки, нацистка, нацистко, мн. нацистки. |
| нация - мн. нации, ж. 1. Исторически създала се група хора, възникнала върху общност на езика, територията, икономическия живот и културат... |
| нацупвам - нацупваш, несв. и нацупя, св.; какво. Намръщвам. — нацупвам се/нацупя се. 1. Намръщвам се, навъсвам се. 2. Разсърдвам се. |
| нацупен - нацупена, нацупено, мн. нацупени, прил. Който се е нацупил; сърдит. Ако си все нацупена, никой няма да те харесва. |
| нацупя - нацупиш, мин. св. нацупих, мин. прич. нацупил, св. — вж. нацупвам. |
| нацъфтя - нацъфтиш, мин. св. нацъфтях, мин. прич. нацъфтял, св. — вж. нацъфтявам. |
| нацъфтявам - нацъфтяваш, несв. и нацъфтя, св. Цъфтя в голямо количество, много. Розите пак нацъфтяха. |
| нацяло - нареч. Не на части, цялостно. Имаш ли сто лева нацяло? |
| начален - начална, начално, мн. начални, прил. 1. Който е начало на нещо. Начален етап. 2. В системата на образованието - първоначален, нисш... |
| началник - мн. началници, м. Длъжностно лице, което ръководи някаква служба. Началник влак. |
| началничка - мн. началнички, ж. Жена началник. |
| начало - мн. начала, ср. 1. Първият момент от някакво действие или явление. Началото на учебната година. 2. Изходна точка, пункт, от който ... |
| началствам - началстваш, несв. Изпълнявам служба на началник; управлявам. |
| началство - мн. началства, ср. 1. Администрация, всички началници. Каквото нареди началството, това ще правим. 2. Разг. Началник. |
| началствувам - началствуваш, несв. Началствам. |
| начевам - начеваш, несв. и начена, св. Разг. 1. Почвам, започвам. Начена да се кара с мене. 2. Какво. Почвам да правя, да върша, да осъществ... |
| начеващ - начеваща, начеващо, мн. начеващи, прил. начинаещ. |
| начело - нареч. Пред всички, на най-предно място, в началото. Начело на групата вървеше приятелят ми. |
| начена - наченеш, мин. св. наченах, мин. прич. наченал, св. - вж. начевам. |
| наченат - начената, наченато, мн. наченати, прил. Разг. На който е нарушена целостта, от който е вземано, употребявано. Начената манджа. Нач... |
| наченка - мн. наченки, ж. Обикн. мн. Първи, начални прояви на нещо; зачатък, зародиш. Наченки на писменост. |
| начервя - начервиш, мин. св. начервих, мин. прич. начервил, св. — вж. начервявам. |
| начервявам - начервяваш, несв. и начервя, св.; какво/кого. Червя, колкото е необходимо, докрай. — начервявам се/начервя се. Намазвам устните си... |
| начерня - начерниш, мин. св. начерних, мин. прич. начернил, св. — вж. начерням. |