| буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| намусен - намусена, намусено, мн. намусени, прил. Който е смръщил чело, устни, лице в израз на недоволство; сърдит, навъсен. // същ. намусен... |
| намуся се - намусиш се, мин. св. намусих се, мин. прич. намусил се, св. — вж. намусвам се. |
| намуша - намушиш, мин. св. намуших, мин. прич. намушил, св. - вж. намушвам. |
| намушвам - намушваш, несв. и намуша, св. 1. Кого/ какво. Муша голям брой обекти. Намуши с ножа всички, които се изпречиха срещу него. 2. Какв... |
| намъдрувам се - намъдруваш се, св. Ирон. Мъдрувам дълго, много, прекалено. |
| намъдря се - намъдриш се, мин. св. намъдрих се, мин. прич. намъдрил се, св. — вж. намъдрям се. |
| намъдрям се - намъдряш се, несв. и намъдря се, св. Разг. Пренебр. Намествам се, сядам на определено място. Той се намъдри на свободния стол до м... |
| намъквам - намъкваш, несв. и намъкна, св.; какво. Разг. 1. Мъкна нещо в голямо количество; надовличам. 2. Обличам или обувам нещо. Намъкна па... |
| намъкна - намъкнеш, мин. св. намъкнах, мин. прич. намъкнал, св. — вж. намъквам. |
| намятам - намяташ, несв. и наметна, св. 1. Кого) какво, с какво. Мятам отгоре върху някого или нещо, загръщам, без да обличам. Наметнах го с... |
| нанагоре - нареч. Разг. Нагоре. |
| нанагорнище - мн. нанагорнища, ср. Разг. Нагорнище. |
| нанадолнище - мн. нанагорнища, ср. Разг. Надолнище. |
| нанадолу - нареч. Разг. Надолу. |
| нанасям - нанасяш, несв. и нанеса, св.; какво. 1. Внасям голямо количество от нещо. 2. За вода — донасям твърди вещества (пясък, кал и др.).... |
| нанеса - нанесеш, мин. св. нанесох, мин. прич. нанесъл, св. — вж. нанасям. |
| нани - междум. Припев за приспиване на малки деца; спи. Нани, мило дете, нани-на. |
| нанижа - нанижеш, мин. св. нанизах, мин. прич. нанизал, св. — вж. нанизвам. |
| наниз - мн. нанизи, (два) наниза, м. 1. Промушени, свързани еднакви предмети. До прозореца висяха големи нанизи с чушки. 2. Огърлица, герд... |
| нанизвам - нанизваш, несв. и нанижа, св.; какво. Правя наниз. Нанизах гъбите, за да съхнат. |
| наникъде - нареч. В нито една посока. Не пътувам наникъде. |
| нанкам - нанкаш, несв. За деца — спя, спинкам. |
| наново - нареч. Още веднъж, пак, отново. Трябва наново да чета книгата. |
| нанос - мн. наноси, (два) наноса, м. Това, което е довлечено от река, от течаща вода или от вятър. Тинести наноси. |
| наносвам се - наносваш се, несв. и нанося се, св. Нося до пълно насищане. |
| наносен - наносна, наносно, мн. наносни, прил. Който е образуван чрез наноси. Наносни пластове. |
| нанося се - наносиш се, мин. св. наносих се, мин. прич. наносил се, св. — вж. наносвам се. |
| нанякъде - нареч. В каква да е посока, в неопределена или неизвестна посока. Искам да замина нанякъде. |
| наобикалям - наобикаляш, несв. и наобиколя, св. 1. Минавам наоколо, обикалям нещо периодично. Наобиколят къщата, за да я почистват. 2. Само мн.... |
| наобиколя - наобиколиш, мин. св. наобиколих, мин. прич. наобиколил, се. — вж. наобикалям. |
| наоблека - наоблечеш, мин. св. наоблякох, мин. прич. наоблякъл, св. — вж. наобличам. |
| наобличам - наобличаш, несв. и наоблека, св. 1. Какво. Обличам много неща. 2. Кого. Обличам много дрехи върху някого. Наоблече детето с всички... |
| наоколо - нареч. Близо до нещо, недалеко, покрай. Наоколо не живее никой. |
| наопаки - нареч. 1. С вътрешната страна навън. Облякла си блузата наопаки. 2. Противоположното, обратното, напук. Прави всичко наопаки. |
| наостря - наостриш, мин. св. наострих, мин. прич. наострил, св. — вж. наострям. |
| наострям - наостряш, несв. и наостря, св. 1. Какво. Остря, колкото е необходимо, изострям, наточвам. Наострих моливите. 2. Прен. Кого. Насъск... |
| наочник - мн. наочници, (два) наочника, м. Обикн. мн. Кожени парчета, които са прикрепени отстрани на конската глава, за да ограничат виждан... |
| нападам - нападаш, св. Само мн. Падаме много заедно. Зрелите плодове нападаха по земята. |
| нападател - нападателят, нападателя, мн. нападатели, м. 1. Този, който пръв започва нападение. 2. В спорта — нападател, чиято задача е да отбе... |
| нападателен - нападателна, нападателно, мн. нападателни, прил. Който се основава на нападението, който съдържа нападение. Нападателна игра. // с... |