| буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| дойка - мн. дойки, ж. 1. Наскоро родила жена, която кърми чуждо дете; кърмачка. 2. Детегледачка, бавачка. |
| док - докът, дока, мн. докове, (два) дока, м. Пристанищно съоръжение, което служи за построяване и/или ремонт на кораби. |
| докажа - докажеш, мин. св. доказах, мин. прич. доказал, св. — вж. доказвам. |
| доказателство - мн. доказателства, ср. 1. Факт, довод, който се привежда в полза на съществуването или на истинността на нещо. Привеждам доказател... |
| доказвам - доказваш, несв. и докажа, св. 1. Привеждам доказателства (в 1 знач.) в полза на нещо. Чрез тези разсъждения доказваме, че хипотеза... |
| доказуем - доказуема, доказуемо, мн. доказуеми, прил. Който може да бъде доказан. Доказуем извод. |
| докарам - докараш, св. — вж. докарвам. |
| докарвам - докарваш, несв. и докарам, св. 1. Какво/кого. Карам, возя някого или нещо до определено място. Докарах го на гости. Докарах колата... |
| докато - съюз. 1. За въвеждане на подчинено обстоятелствено изречение за време, чието действие се извършва едновременно с действието на гла... |
| докача - докачиш, мин. св. докачих, мин. прич. докачил, св. — вж. докачам. |
| докачам - докачаш, несв. и докача, св. 1. Разг. Как-вокого. Докосвам (в 1 знач.). С пръст да го докачиш, ще ревне. 2. Разг. Какво. Вземам, п... |
| докачлив - докачлива, докачливо, мн. докачливи, прил. Който лесно се докача, който лесно се обижда. //същ. докачливост, докачливостта, ж. |
| докер - мн. докери, м. Товаро-разтоварач на кораби. // прил. докерен, докерна, докерно, мн. докерни. // прил. докерски, докерска, докерско... |
| докипи ми - мин. св. докипя ми, мин. прич. докипяло ми, св. — вж. докипява ми. |
| докипява ми - (или ти, му, й, ни, ви, им), несв. и докипи ми, св.; безл. Разг. Внезапно ме обхваща гняв, кипвам; прикипява ми. |
| докиселее ми - мин. св. докиселя ми, мин. прич. докиселяло ми, св. — вж. докиселява ми. |
| докиселява ми - (или ти, му, й, ни, ви, им), несв. и докиселее ми, св.; безл. 1. Става ми кисело в устата. 2. Прен. Става ми неприятно, обхваща ме... |
| доклад - мн. доклади, (два) доклада, м. 1. Публично излагане на мнение по определен научен, политически и др. проблем. Доклади от сесията з... |
| докладвам - докладваш, несв. 1. Правя служебен доклад. Докладвах (за) произшествието. 2. Обикн. в армията — съобщавам за пристигането на някак... |
| докладчик - мн. докладчици, м. Лице, което изнася доклад. |
| докога - нареч. и съюз. В пряк или косвен въпрос — при питане за крайния момент на прекратяване на действието; до кой момент. Докога ще чак... |
| докогато - нареч. и съюз. Докато (в 1 и 2 знач.). |
| доколко - нареч. и съюз. В пряк или косвен въпрос - при питане за степента в проявата на действен признак. Доколко можем да му се доверим? Н... |
| доколкото - нареч. и съюз. 1. За въвеждане на подчинено обстоятелствено изречение, което посочва предел в степента на признак, означен в главн... |
| докопам - докопаш, св. — вж. докопвам. |
| докопвам - докопваш, несв. и докопам, св. Разг 1. Какво/кого. Достигам и хващам здраво. Докопах ножа и го насочих към него. Докопах го за вра... |
| докопча - докопчиш, мин. св. докопчих, мин. прич. докопчил. св. — вж. докопчвам. |
| докопчвам - докопчваш, несв. и докопча, св. Разг Докопвам. — докопчвам се/докопча се. Докопвам се. |
| докосвам - докосваш, несв. и докосна, св. 1. Какво/кого. Осъществявам лек физически контакт, допирам леко; досягам, докачам. Докоснах косата ... |
| докосна - докоснеш, мин. св. докоснах, мин. прич. докоснал, св. — вж. докосвам. |
| докрай - нареч. До някакъв предел, до някаква граница в пространството или във времето. Ще се боря докрай. Градът докрай беше покрит със см... |
| докривее ми - мин. св. докривя ми, мин. прич. докривяло ми, св. — вж. докривява ми. |
| докривява ми - (или ти, му, и, ни, ви, им), несв. и докривее ми, св.; безл. Разг. Става ми криво, обхваща ме мъка, тъга, неприятно чувство. |
| доктор - мн. доктори, м. 1. Само ед. Научна степен, присъждана за значителен принос в определена научна област. 2. Човек, който има такава ... |
| докторант - мн. докторанти, м. Човек, който подготвя докторат. |
| докторантура - обикн. ед. Организирана планирана подготовка на докторат. |
| докторат - мн. докторати, (два) доктората, м. 1. Научната степен "доктор на науките". Имам два доктората. 2. Дисертация за получава... |
| доктрина - мн. доктрини, ж. Система от възгледи — научни, политически, икономически и др.; учение. |
| доктринер - мн. доктринери, м. Човек, който безрезервно следва определена доктрина, без да се съобразява с условията в действителността. // пр... |
| документ - мн. документи, (два) документа, м. 1. Подписан и подпечатан официален писмен акт като доказателство за нещо. Дайте си документите.... |