| буква- - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| десетка - мн. десетки, ж. 1. Цифрата на числото десет. 2. Съвкупност от десет единици или от десет еднакви предмета. Състезанието завърших в... |
| десетник - мн. десетници, м. Истор. Ръководител на войскова, работна или организационна група от десет души. |
| десетобой - десетобоят, десетобоя, мн. десетобои, (два) десетобоя, м. Спец. В спорта - състезание по десет лекоатлетически дисциплини. |
| десеторен - десеторна, десеторно, мн. десеторни, прил. Който е десет пъти по-голям. Взета под наем и изгубена вещ се плаща в десеторен размер. |
| десетък - мн. десетъци, (два) десетъка, м. Истор. Десятък. |
| дескриптивен - дескриптивна, дескриптивно, мн. дескриптивни, прил. Описателен. • Дескриптивна лингвистика. Структуралистично направление в америк... |
| десница - мн. десници, ж. 1. Дясна ръка. Те стиснаха десниците си на сбогуване. 2. Политическа партия или групировка с консервативна или ант... |
| деспот - мн. деспоти, м. 1. Истор. В робовладелските монархии на Древния Изток, а по-късно във Византия — абсолютен владетел. 2. Истор. В С... |
| деспотизъм - само ед. 1. Държавно устройство, което е основано на абсолютна власт и насилие. 2. Потискане на свободата и желанията на другите: ... |
| деспотичен - деспотична, деспотично, мн. деспотични, прил. 1. Който не се съобразява с желанията и правата на другите; тираничен. Деспотичен вл... |
| дестилат - мн. дестилати, (два) дестилата, м. Спец. Течен продукт, получен от кондензация на пара при дестилация. |
| дестилатор - мн. дестилатори, (два) дестилатора, м. Спец. 1. Лице, което извършва дестилация. 2. Метален или стъклен апарат, използван за дести... |
| дестилационен - дестилационна, дестилационно, мн. дестилационни, прил. Който се отнася до дестилация. Дестилационен апарат. |
| дестилация - само ед. Спец. Процес на частично превръщане на течност в пара, кондензиране на парата и събиране на течността за пречистване от т... |
| дестилирам - дестилираш, несв. и се.; какво. Спец. Подлагам вещество на дестилация. |
| десятък - мн. десятъци, (два) десятъка, м. Истор. През феодализма — натурален данък в размер на една десета част от земеделското производств... |
| детайл - мн. детайли, (два) детайла, м. 1. Относително самостоятелна съставна част на нещо; елемент, подробност. Някои детайли в картината ... |
| детайлирам - детайлираш, несв. и св. Описвам или разработвам нещо в детайли. |
| дете - мн. деца, ср. 1. Момче или момиче в ранна възраст до юношеството. Литература за деца. 2. Син или дъщеря по отношение на родителите... |
| детектив - мн. детективи, м. 1. Таен агент в полицията, чиято задача е да разкрива престъпления и да преследва извършителите им. 2. Разг. Лит... |
| детектор - мн. детектори, (два) детектора, м. 1. Уред за откриване или регистриране на нещо. Детектор на лъжата. 2. Спец. В радиотехниката — ... |
| детелина - мн. детелини, ж. 1. Само ед. Фуражно растение с тройни листа и събрани в топчесто съцветие цветове. 2. Сложен пътен възел, построе... |
| детерминирам - детерминираш, несв. и св.; какво. Определям, обуславям. Възпитанието до голяма степен детерминира поведението в обществото. |
| детински - детинска, детинско, мн. детински, прил. Който е присъщ на дете; прекалено детски. Детинско поведение. Детински караници. |
| детинство - само ед. 1. Детска възраст; детство. Приятел от детинство. 2. Детска постъпка; детинщина. |
| детинщина - мн. детинщини, ж. Проява или качество, присъщи на дете. Стига вече с тия детинщини! |
| дето - съюз и нареч. Разг. Където, гдето. Дето старо не се почита, там за добро недей пита. |
| детонатор - мн. детонатори, (два) детонатора, м. 1. Взривно вещество, което при взривяването си предизвиква детонация на основния заряд. 2. Ус... |
| детонация - мн. детонации, ж. 1. Мигновен силен взрив на вещество. От детонацията стъклата на прозорците зазвънтяха. 2. Спец. Бурно взривно из... |
| детронирам - детронираш, несв. и св. 1. Кого. Свалям от трона, лишавам от властта на монарх. 2. Прен. Кого/какво. Свалям от заеман пост или пол... |
| детски - детска, детско, мн. детски, прил. 1. Който се отнася до дете или е предназначен за дете. Детско облекло. Детски играчки. 2. Който ... |
| детство - само ед. Първият период от развитието на човека, който обхваща времето от раждането до юношеството. Щастливо детство. |
| дефанзивен - дефанзивна, дефанзивно, мн. дефанзивни, прил. Отбранителен, защитен. Дефанзивна игра. |
| дефект - мн. дефекти, (два) дефекта, м. Нарушение в правилната структура на нещо; повреда, недостатък. Телевизорът няма дефекти, работи отл... |
| дефективен - дефективна, дефективно, мн. дефектвни, прил. Спец. 1. В медицината — който е с физически или психически дефекти. 2. В езикознаниет... |
| дефектология - само ед. Педагогическа наука за развитието, възпитанието и обучението на деца с различни недостатъци. |
| дефиле - мн. дефилета, ср. Тесен и дълбок планински пролом, оформен от движението на река. Искърско дефиле. |
| дефилирам - дефилираш, несв. и св. Тържествено минавам; шествам, марширувам. Представители на страните, участващи в международното състезание,... |
| дефинирам - дефинираш, несв. и св.; какво. Давам дефиниция на нещо; определям. Дефинирам понятие. |
| дефинитивен - дефинитивна, дефинитивно, мн. дефинитивни, прил. Определен, окончателен. Дефинитивна позиция. |